Без свидетели [bg]

– Що за глупости? – прошепна ми тихо Морган.

– Но – отбеляза съдията – от протокола на съда за непълнолетни става ясно, че и двете страни по делото са съгласни обвиняемата да бъде изправена пред този съд. Ако трябва да съм честен, не виждам…

– Така е, мамка му – промълви Морган. – Хаузър прави това само за да си спечели симпатиите на съдията. С какви очи копелето предявява подобни искания?

– Казахте ли нещо, мистър Морган? – попита съдията.

– Не, ваша светлост. Просто се консултирах с моя колега.

Новият съдия не каза нищо, но очите му останаха приковани в Морган. Погледът му беше лишен от топлина и изпълнен с подозрение.

Докато Макс Хаузър обясняваше, че изисква формалното потвърждение на съда като „допълнителна предпазна мярка“, Морган надраска набързо нещо на една бележка и ми я подаде: „Щом Хаузър го харесва толкова много, може би трябва веднага да подадем молба за смяна на съдията, преди той да поеме случая. Ако подпише съдебната заповед, сме вързани с него.“

Вдигнах ръце, показвайки, че не знам какво да правим. Погледнах към съдията, а оплешивяващият мъж от Меса продължаваше да ни наблюдава безизразно. Дан Морган започна да дъвче нервно молива си, а Макс Хаузър все още се опитваше да ни разясни целта на нашата среща.

– Може би има смисъл – заяви накрая съдията – да го направим като допълнителна предпазна мярка. Мистър Морган, имате ли нещо против да подпиша заповедта, изготвена от мистър Хаузър?

Морган едва не счупи молива със зъби, преди да отговори:

– Не, ваша светлост, нямам възражения.

– Смятам – продължи Елдън Фелпс, след като подписа документа и така се превърна в човека, на когото щяхме да бъдем подчинени следващите седмици, – че моментът е подходящ да назначим ден за начало на процеса. Имате ли някакви искания против това, мистър Морган?

– Засега не, ваша светлост.

– В такъв случай – заяви Хаузър – бих искал да определим дата за процеса, ваша светлост.

– Колко време ще ви е необходимо да се подготвите, мистър Морган?

– Ние сме готови още сега, господин съдия.

Подскочих. Имахме нужда от време, или поне аз мислех така, за да открием какво точно се бе случило между Рита Едингтън и Джоана Барнс.

– Клиентката ни е малолетна – допълни Морган. – Делото ще бъде трудно за нея. Тя е невинна и има право на бърз процес, за да бъде установена невинността ѝ. Затова моля да изберем най-скорошната дата, ваша светлост.

Предположих, че няма нужда да се допита до мен. По същия начин, както беше настоял да приключи с делото на Рита, преди Миранда да се събуди, сега той настояваше да изправят Миранда пред съда, преди Рита да се завърне у дома. Или може би преди Макс Хаузър да я намери.

– Ще пледирате ли за невинност, мистър Морган? – чух гласа на съдията. – От документите по делото стана ясно, че вече сте доказали вината ѝ. – Съдията се усмихна, но очевидно не му беше много смешно. Морган не отвърна. Той стисна зъби и погледна към Елдън Фелпс, без да продума. Макс Хаузър се подсмиваше зад него.