Земя на славата [bg]

— Можеш ли да го стигнеш?

Кир претегли копието в ръката си. Войниците около него се отдръпнаха, за да му направят място за размах. Гигантът гледаше през широката река.

— Бързо, преди да се е изправил — викна Юлий.

Кир отстъпи пет крачки назад, после се затича напред и запрати копието във въздуха. Мъжете от Десети гледаха смълчани как то се издигна към слънцето… а после започна да пада.

Ариовистус се изправи, за да погледне римляните, но така и не ги видя. Копието проби кожената му броня малко над пъпа и го събори на земята. Телохранителите на царя го повлякоха към гората.

След момент на тишина от изумление легионите се поздравиха със силни възгласи. Кир вдигна ръка към тях в приветствие и се усмихна на Юлий. В отговор той го потупа по гърба.

— Геройски удар, Кир. Боговете са ми свидетели, никога не съм виждал по-добър. Самият Херкулес не би могъл да го направи по-добре. — После триумфално изрева заедно с всички и почувства въодушевлението, което идва с победата, когато кръвта сякаш изгаря жилите и уморените мускули се изпълват с нова сила.

— Моят славен Десети! — извика Юлий. — Мои братя! Има ли нещо, което да не можете да постигнете? Ти, Велин, видях те как събаряш трима бойци наведнъж. Ти, Регул, събра центурията, когато горкият Децид падна. Ще му направиш чест, ако носиш неговото перо.

Едно по едно той викаше имената на мъжете, които бяха с него, и възхваляваше оценявайки смелостта им. Не беше пропуснал нищо от битката и мъжете стояха гордо изправени, докато погледът му преминаваше по лицата им. Другите легиони се приближиха, за да го чуят, и той усети гордостта на мъжете си. Повиши глас, за да го чуят възможно най-далече.

— Какво не бихме могли да постигнем след тази битка? — Те приветстваха думите му с викове. — Ние сме синове на Рим и ви казвам, че тази земя ще бъде наша. Всеки мъж, който се е бил за мен, ще има земя и злато, и роби, които да работят за него. Вие ще сте новите нотабили на Рим и ще пиете вино, достатъчно хубаво, за да ви накара да се разплачете. Кълна се в честта си за това пред всички ви. Кълна се като консул. Кълна се като представител на Рим в Галия.

Юлий се наведе към отъпканата земя на речния бряг, мокра от кръвта на суебите, взе шепа пръст и я вдигна пред събралите се мъже.

— Виждате ли тази земя? Кървавата земя, която държа? Казвам, че е ваша. Тя принадлежи на моя град както надбягванията с колесници или пазарите. Вземете я, подръжте я в ръцете си. Можете ли да я усетите?

Гледаше с диво удоволствие как легионерите повториха действието му — и се разсмя. Стисна юмрук и мократа земя заизлиза между пръстите му.

— Може никога да не се прибера вкъщи — прошепна той. — Това е моето време. Това е моят път.