Ръката на пророка [bg]

— Нищо ми няма.

Тренкавел дойде при нея и седна на каменния паметник, посветен на семейство лечители от XVI век.

— Имаме време — каза той. — Хайде да си поговорим.

Катлийн се обърна към него и го погледна.

— За какво?

Още й се виеше свят от разказа на французина. Бяха я възпитали като католичка. Беше завършила и католическо начално училище, за бога! А този човек очакваше от нея да повярва, че онзи главорез Касиди е действал по нареждане на Ватикана?!

Тя опря ръце на кръста си и се наведе напред.

— Интересна история. Имате ли доказателства?

— Не — призна Тренкавел. — Обаче Иън Макгрегър пращаше информация в Рим. Нещо като ватикански шпионин.

— Откъде знаете?

— Самият той ми каза.

— Значи сте убили и него, така ли? — промълви Катлийн.

Той кимна.

— Копеле гадно!

— Да, обаче… Не сте имали удоволствието да познавате баща ми. Виж, той беше копеле от световна класа. Да се върнем на въпроса, докторе. Рим няма да се откаже само защото Касиди е мъртъв. Повярвайте ми, те ще удвоят усилията си да се доберат до книгата. Самият аз имам планове за Ватикана. Съвсем скоро ще разберат, че предсказанията на монаха са у мен. Естествено, ако сега всичко мине добре.

Раймон завъртя револвера към нея само за да подчертае думите си.

— Предупреждавам ви, докторе, те непременно ще ви потърсят. Църквата не обича излишните свидетели.

Катлийн имаше чувството, че кошмарът никога няма да свърши.

— Толкова ли ги е страх от това пророчество, че наистина да се опитат да ме убият?

— Да — потвърди французинът. — Да, страх ги е. Вие сте опасна като потенциален източник на информация. И като се има предвид, че сте професор по археология в Харвард и откривателка на книгата, няма да са в състояние да ви компрометират. Затова може да решат, че е по-целесъобразно да предприемат по-твърди мерки, за да осигурят вашето мълчание.

— Не мога да повярвам. Направо не мога.

До този момент Дейвид беше мълчал, но сега най-после се обади от сгъстяващия се мрак.

— За какво говорите? Какво пророчество?

Катлийн и Тренкавел се спогледаха, после французинът кимна към Дейвид и се ухили.

— Разкажете му.

Тя дълбоко си пое дъх и се прокашля.

— В книгата е предсказано, че през две хиляди петдесет и шеста година в една пещера в Южна Франция ще открият останките на Исус Христос — тихо започна археоложката. — След разпъването му Мария Магдалина пренесла там тялото му и…

— Чакай малко! — извика Дейвид. — Исус е разпнат в Ерусалим. В Палестина, за бога! Как така във Франция?… Ти майтапиш ли се с мен?