Само един поглед [bg]

— Точно така.

— И това те е усъмнило.

— Меко казано.

— И ти вероятно, не знам, си проверил и училищните, и университетските му документи. Говорил си с майка му. Това не може да те е затруднило. Не и теб.

Скот Дънкан кимна.

— Значи си разбрал още преди да се срещнем, че Джак е всъщност Шейн Олуърт.

— Да, разбрах го.

— Подозираше ли го в убийството на сестра ти?

Дънкан се усмихна горчиво:

— Един човек има връзка със сестра ми. Скъсва с нея. Тя е убита. Той сменя самоличността си и изчезва за петнайсет години. Какво бих могъл да си помисля?

Грейс кимна:

— Ти ми каза за изтръскването на чувала. Че това е начинът да се разследва нещо.

— Така е.

— А си знаел, че не можеш да разпитваш Джак за сестра си. Не си разполагал с нищо срещу него.

— И това е така.

— И ти изтръска чувала.

Не последва отговор.

— Аз изтръсках Джош от „Фотомат“.

— Аха. И колко му плати?

— Хилядарка.

Дънкан изсумтя.

— А пък аз само петстотин.

— За да сложи снимката при моите.

— Да.

Следващото изпълнение на „Оллоу“ беше с вокал и духови инструменти. Парчето беше малко недоизпипано, но в него също имаше несъмнен потенциал.

— Умишлено насочи подозренията ми към Кора, за да отвлечеш вниманието ми от Джош.

— Да.

— И настоя да дойда с теб при госпожа Олуърт. Искаше да видиш реакцията й, като зърне внуците си.

— Да, и това спада към изтръскването на чувала — съгласи се Дънкан. — Забеляза ли погледа й към Емма и Макс?

Да, беше забелязала. Но не знаеше какво означава, нито защо е отишла да живее под наем точно в посоката на Джак за работата му. Сега вече знаеше, разбира се.

— И тъй като си бил принуден да напуснеш прокуратурата, не си можел да поискаш от ФБР наблюдение. Така че си прибягнал до услугите на частен детектив, който е пратил Роки Конуел. И ти си този, който беше сложил камерата и подслушвателната уредба у нас. За да видиш реакцията на заподозрения, докато изтръскваш чувала.

— Точно така.

Тя се замисли за крайния резултат.

— Но няколко души умряха вследствие на твоите действия.

— Аз разследвах убийството на сестра ми. Не очаквай да се извинявам.

— Можеше да ми кажеш.

— Не, Грейс, не можех да ти имам доверие.

— По едно време говореше за временен съюз.

Той я погледна, но сега очите му бяха помрачнели.

— Беше лъжа. Никога не сме били в съюз.

Тя намали музиката.

— Ти не си спомняш самото произшествие в Бостън, нали, Грейс?

— Нормално е. Не е амнезия. Просто така силно съм била ударена в главата, че бях в кома.

— Черепно-мозъчна травма — кимна той. — Виждал съм много такива случаи. В повечето случаи точно като теб човек не си спомня дори дните, които са я предшествали.