Само един поглед [bg]

— Защо да го убивам?

— Защото, ако го бяхте закарали в болница, там да са длъжни да съобщят за пациент с огнестрелна рана. Ако пък просто бяхте оставили труп на улицата, щеше да се разследва къде и как е бил застрелян. И ти, многообещаващият юрист, си била ужасена. Вероятно и Шийла Ламбърт. Всички тогава бяха полудели от произшествието. Карл Веспа, другите семейства призоваваха по телевизията за жестока разправа. Ако ви бяха пипнали, щяхте да гниете в затвора, че и по-лошо. Ти обади ли се тогава на баща ви? Поиска ли от него съвет как да постъпиш? Или се свърза с някой от твоите клиенти престъпници да ти помогне? Или пък просто се отърва от трупа по свой начин?

Сандра се изхили:

— Имаш въображение, Грейс. Можели сега аз да те попитам нещо?

— Естествено.

— Ако Джон Лосън е умрял преди петнайсет години, тогава за кого си се омъжила?

— Омъжила съм се за Джак Лосън — отвърна Грейс. — Който е всъщност Шейн Олуърт.

Грейс сега си даде сметка, че Ерик Ву не е държал в мазето двама души. А само един. Един, който се беше саможертвал, за да я спаси. Един, който е знаел, че ще умре, и е решил да начегърта по някакъв начин последната си истина.

Сандра Ковал продължи да се усмихва:

— Това е потресаваща теория.

— И лесна за доказване.

Сандра се облегна назад и скръсти ръце:

— Не мога да разбера нещо в твоя сценарий. Защо просто не съм скрила тялото на брат си и да кажа, че е избягал.

— Много хора щяха да задават много въпроси.

— Обаче именно така е станало с Шейн Олуърт и Шийла Ламбърт. Те просто са изчезнали.

— Вярно е. Но може би отговорът е свързан с вашия семеен попечителски фонд.

Лицето на Сандра замръзна:

— С фонда?

— Намерих документите за него в бюрото на Джак и ги занесох при познат юрист. Както се оказва, дядо ви е създал шест фонда. Имал е две деца и четирима внуци. Но да оставим засега парите. Нека говорим за дяловото разпределение. Всички вие сте имали еднакви дялове, като вашия баща е имал четири процента отгоре. По този начин вашата страна от фамилията е запазила контрола върху бизнеса — петдесет и два процента срещу четирийсет и осем. Но — не разбирам от тези неща, така че говоря най-общо — дядото е искал да запази всичко във фамилията. В случай че някой от вас почине преди двайсет и пет годишна възраст, дяловете е трябвало да се преразпределят по равно между останалите живи петима. Ако твоят брат например е умрял в нощта на концерта, това би означавало, че вашата страна на фамилията, ти и баща ви, е нямало вече да имате мажоритарна позиция.