Само един поглед [bg]

— Не можеш да докажеш нищо — вметна Сандра.

— Годините минават — продължи Грейс. — Моят съпруг сега е Джак Лосън. — Спомни си думите на Веспа, че Джак я е издирвал целенасочено. Тук нещо не пасваше. — Вече имаме деца. Казвам на Джак, че искам да се върнем в Щатите. Той не иска. Аз настоявам. Сега съм наясно, че е било грешка от моя страна. По-добре да ми беше признал истината.

— И как щеше да реагираш. Грейс?

Грейс се замисли.

— Не знам.

Сандра Ковал се усмихна:

— Нито пък той е знаел.

Има нещо вярно, каза си Грейс, но сега не беше време за размишления по темата, така че тя продължи нататък:

— В края на краищата се преместихме в Ню Йорк. Но не знам какво всъщност стана оттук нататък, така че ти, Сандра, ще ми помогнеш да си го доизясня. Предполагам, че във връзка с годишнината и с освобождаването на Уейд Лерю някой — Шийла Ламбърт или дори Джак — е сметнал, че е време истината да излезе наяве. А може би и двамата са решили да си облекчат съвестта, не знам. За теб това е било неприемливо, разбира се. Защото за тях е можело да има опрощение, за теб — не. Все пак си замесена в убийството на Джери Дънкан.

— Пак питам: къде са ти доказателствата?

— И дотам ще стигнем — отвърна Грейс. — Ти ме излъга още от началото, но ми каза истината за едно нещо.

— Тъй ли? — вметна саркастично Сандра. — И то е?

— Когато Джак вижда в кухнята старата снимка, той проверява в интернет за Джери Дънкан. Открива, че тя е загинала в пожар. Но се усъмнява това да е нещастен случай. И ти се обажда. Това е деветминутният разговор. Ти си се обезпокоила, че той ще се срине и ще проговори, и си решила да действаш първа. Казала си му, че е по-добре да се обясните очи в очи, а не по телефона. Определила си му среща на Нюйоркската магистрала. После си се свързала с Лерю и си му казала, че това е идеалният случай за отмъщение. Смятала си, че Лерю ще накара Ву веднага да убие Джак, а не само да го отвлече.