Само един поглед [bg]

Не последваха никакви арести, но нещата май бяха очевидни.

Грейс се опитваше да разбере Веспа. Петнайсет години бяха изминали и синът му бе завинаги мъртъв. За Веспа нищо не беше се променило. Времето не лекуваше.

Капитан Пърлмътър правеше опити да го спипа. Но Веспа беше твърде ловък в замитането на следите.

След убийството на Джими в болницата дойдоха Пърлмътър и Дънкан. Грейс им разказа всичко. Вече нямаше причина да крие каквото и да било. Почти мимоходом Пърлмътър спомена за името Шейн Олуърт, надраскано в мазето.

— И какво означава това? — попита Грейс.

— Проучваме мястото, но може да се окаже, че мъжът ви не е бил сам в това мазе.

В това има някакъв смисъл, помисли си Грейс. Петнайсет години по-късно всички от фотографията се завръщат.

В четири часа сутринта, както лежеше в тъмната стая, Грейс видя, че вратата се отваря. Безшумно се промъкна някаква сянка. Някой, който мислеше, че тя спи. Грейс не каза нищо. Изчака го тихо да седне на стола до леглото й, както преди петнайсет години, и се обади:

— Здравей. Карл.

— Как си? — попита Веспа.

— Ти ли уби Джими Екс?

Последва мълчание. Сянката не помръдна.

— Станалото през онази нощ — каза накрая Веспа — е по негова вина.

— Не се знае.

— Виждаш нещата в твърде много нюанси.

Грейс се опита да седне, но с тези счупени ребра не успя.

— Откъде разбра за Джими?

— От Уейд Лерю.

— Уби и него.

— Ще ме обвиняваш ли сега, Грейс, или искаш да знаеш истината?

Щеше й се да го попита истината ли е единственото, което го интересува, но знаеше отговора. Винаги щяха да му се струват недостатъчни отмъщението и справедливостта.

— Уейд Лерю се свърза с мен в деня, преди да го освободят — каза Веспа — и попита дали ще можем да поговорим.

— За кое?

— Не каза. Изпратих Крам да го вземе. Той дойде при мен. И започна трогателни бръщолевения как разбирал болката ми. И че бил в мир със себе си и вече не търсел възмездие. Но не ми се слушаше всичко това. И го накарах да говори конкретно.

— И той?

— Говори — сянката му пак застина неподвижно. — Каза ми, че Гордън Маккензи го е посетил преди три месеца. Знаеш ли защо?

Грейс вече виждаше лицето му.

— Бил е с рак в напреднал стадий.

— Точно така. И се е надявал така да се снабди в последния момент с билет за рая. Изведнъж не можел да живее повече с мисълта за онова, което е направил — Веспа изправи глава и се усмихна. — Странно как такива неща стават точно преди смъртта, а? Каква прецизност в избора на нужния момент. Накрая се изповядваш без риск да си платиш за спазеното и току-виж там горе излезеш печеливш… Така или иначе, Гордън Маккензи най-накрая си признал вината. Та онази нощ в Бостън той се намирал пред входа за гримьорните. Казал, че Лосън и двете момичета се промъкнали тайно. Захласнал се е по някоя хубавица. Но ти знаеш всичко това, нали?