Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Всичко останало, което бе научила за миналото му, й се разми.
Сандра Ковал дойде на погребението. Но остана отзад. Извини се, че баща им не може да присъства. Че е стар и болен. Грейс прояви разбиране. Двете не се прегърнаха. И Скот Дънкан беше на погребението. И Стю Пърлмътър, и Кора… Грейс не се и озърна да види колко хора бяха дошли. Това не я интересуваше. Тя хвана за ръце децата и си проправи път през множеството.
След две седмици децата пак тръгнаха на училище. Имаха проблеми, разбира се. Чувстваха се тревожно. И това беше нормално, тя го знаеше. Грейс ги водеше на училище и ги чакаше след часовете още преди последния звънец. Децата скърбяха. Тога беше цената, която плащаха, защото бяха имали любящ баща. Щяха винаги да скърбят.
Когато Грейс прочете и вникна в резултатите от аутопсията на Джак, светът не рухна отново пред очите й. Те просто потвърдиха онова, което тя вече знаеше. Джак й беше мъж. Тя го обичаше. Бяха живели заедно тринайсет години. Имаха две деца. И дори да бе крил някакви тайни от нея, има неща, които човек не може да скрие.
Някои неща все пак се виждат.
И Грейс знаеше.
Тя познаваше тялото му. Познаваше кожата му. Познаваше всеки мускул на гърба му. И нямаше нужда да прочете резултатите от аутопсията, за да разбере нещо, което винаги бе знаела.
Джак нямаше белези от сериозна травма.
Което означаваше, че каквото и да бе казал Джими, каквото и да бе признал Гордън Маккензи пред Уейд Лерю, Джак никога не е бил прострелван.
Грейс първо посети фотоателието и поговори с Джош Бялото мъхче. После отиде до Белминстър, където живееше майката на Шейн Олуърт. След това зарови в юридическите тънкости около фонда на фамилията на Джак. Познаваше един адвокат от Ливингстън, който сега беше спортен агент в Манхатън. Занимаваше се с подобни фондове на състоятелни спортисти. Той прегледа документите и й обясни достъпно съдържанието им.
И след като събра необходимите данни, Грейс посети скъпата си зълва Сандра Ковал в кантората на „Бъртън и Кримстайн“ в Ню Йорк.
Този път Сандра Ковал не я посрещна във фоайето. Грейс оглеждаше фотогалерията по стените и тъкмо бе спряла пред снимката с Малката Покахонтас, когато се появи жена с етно блузка и я покани да я следва. Тя преведе Грейс по коридора до същата заседателна зала, в която бяха говорили със Сандра първия път — сякаш преди век.
— Госпожа Ковал ще дойде всеки момент.
— Чудесно.
Остана сама. Помещението си беше същото като преди, но сега на заседателната маса пред всеки стол имаше по един клипборд с жълти разчертани листа и химикалка Bic. Тя не седна, а замислено закуцука из залата. Джиесемът й иззвъня. Тя каза нещо кратко и затвори.
— Здравей, Грейс.
Сандра Ковал влетя в залата като вихър. Засили се към малкия хладилник, отвори го и надникна вътре.
— Искаш ли нещо за пиене?
— Не.
С глава в хладилника попита:
— Как са децата?
Грейс не отговори. Сандра Ковал взе минерална вода, отиде до масата и седна.
— Какво те води насам?
Дали първо да опипа почвата, или да подходи ребром? Грейс избра второто.
— Ти не си поела Уейд Лерю като клиент заради мен — подхвана тя без никакви въведения, — а защото си искала да го държиш под око.
Сандра Ковал си наля от перието.
— Хипотетично може да е вярно.
— Хипотетично?
— Да. Хипотетично погледнато, може да съм представлявала Уейд Лерю, за да защитя някой член от семейството. Но дори да е така, трябваше да съм сигурна, че работя за клиента си по възможно най-добрия начин.
— С един куршум два заека?
— Може би.
— А този някой член от семейството не би ли могъл да бъде брат ти?
— Възможно е.
— Възможно е — повтори Грейс. — Но не е станало точно това. Ти не си имала за цел да защитиш брат си.
Погледите им се срещнаха.
— Аз знам — добави Грейс.
— Така ли? Ами разкажи тогава и на мен.
— Тогава си била на колко? Двайсет и седем години? Наскоро завършила юристка и вече адвокат по криминално право.
— Да.
— Била си омъжена, с двегодишна дъщеря, предстояла ти е многообещаваща кариера. И после брат ти е объркал всичко. Ти си била там онази нощ, Сандра. В „Бостън Гардън“. Ти си била другата жена в гримьорната, а не Джери Дънкан.