Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

За щастие вниманието на Борджия е отвлечено от по-належащи проблеми, защото научава, че пълководецът Вителоцо Вители и няколко от висшите офицери вдигат бунт заедно с войниците си. Борджия е уязвим, затова незабавно взема пари от папската хазна, за да наеме френски войски. Вители и другите заговорници размислят и изпращат съобщение на Чезаре, в което му предлагат да се срещнат и да разрешат различията помежду си. Борджия се съгласява.

В този момент изпращат Макиавели на втора мисия при Чезаре, в резултат на което секретарят остава няколко месеца при него и през този период Борджия му показва пълния размах на своите възможности. За да потуши разногласията си с Вители, Чезаре урежда помирението да стане в малкия град Сенигалия на Адриатическия бряг. Борджия освобождава френските си войски като жест на добра воля, за да вдъхне увереност на Вители и останалите да се появят в Сенигалия с малка част от воините си. Посреща Вители и другарите му „с мило изражение… поздравява ги като стари приятели.“ Докато го прави, успява да ги отдели от войските им, след което заповядва да ги вържат и хвърлят в тъмницата. Същата вечер, докато „ридаят, молят за милост и като обезумели се обвиняват един другиго“, Борджия заповядва да ги обесят.

Тази случка е вдъхновяваща за Макиавели, който я описва в доклада си „Коварството на херцога на Валентиноа към Вители и другите“ и която играе илюстративна роля в неговия шедьовър на политическата философия „Владетелят“. Онова, което Макиавели описва в тези произведения, не са примери, които биха подобрили воденето на политика, вместо това той говори за онова, което ние знаем като реалполитика, т. е. неидеалистична политика, съобразена единствено с реалностите и националните интереси на страната.