Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
опита да успокои паникьосаното си дишане.
Морозко изсъска нещо, което тя не успя да разбере. После...
- Вземи - каза той. - Пий.
Усети медовина върху устните си и помириса меда. Преглътна, задави се и отпи. Когато вдигна глава, чашата беше празна и дишането
й се беше забавило. Можеше отново да види стените на къщата, макар
че ръбовете им потрепваха. Соловей тикаше голямата си глава до
нейната и докосваше с устни косата и лицето й. Тя се засмя немощно.
- Добре съм - започна тя, но смехът й се превърна в сълзи и тя избухна
в плач.
Закри лице.
Морозко я наблюдаваше, присвил очи. Тя все още можеше да
почувства отпечатъка на ръцете му и едната й буза пулсираше там, където я беше ударил.
Най-сетне сълзите й намаляха.
- Сънувах кошмар - обясни тя.
Не можеше да погледне към него. Прегърби се върху стола. Беше й
студено и бе смутена и лепкава от сълзите.
- Не съвсем - възрази Морозко. - Беше повече от кошмар, беше моя
собствена грешка. - Когато видя, че тя потрепери, той издаде звук на
нетърпение. - Ела тук при мен, Вася. - Когато тя се поколеба, той
добави рязко: - Няма да те нараня, дете, и това ще те успокои. Ела тук.
Объркана, тя се изправи, като сдържаше с мъка напиращите нови
сълзи. Той я уви в наметало. Тя не знаеше откъде го е намерил - може
би го беше създал с магия от въздуха. Той я вдигна и се отпусна с нея в
ръце на топлата пейка край печката. Беше нежен. Дъхът му беше
зимният вятър, но плътта му бе топла и сърцето му биеше под ръката
на Вася. Тя искаше да се отдръпне да го погледне гневно с цялата си
гордост, но й беше студено и изпитваше страх. Усещаше пулса в ушите
си. Несръчно положи глава в извивката на рамото му. Той прокара
пръсти през разпуснатата й коса. Постепенно треперенето й се
успокои.
- Сега съм добре - призна малко несигурно след известно време. -
Какво имаше предвид, като каза, че това е твоя грешка?
Тя по-скоро почувства, отколкото чу смеха му.
- Медвед е господарят на кошмарите. За него гневът и страхът са като
месото и напитките и така пленява умовете на хората. Прости ми, Вася.
Тя не отвърна нищо.
След известно време той каза:
- Разкажи ми за съня си.
Вася му разказа. Докато говореше, пак се разтрепери, а той я
държеше и мълчеше.
- Беше прав - призна накрая Вася. - Какво знам аз за древната магия, древните съперничества или каквото и да било друго? Но
аз трябва да се прибера у дома. Мога да защитя семейството си, поне
за известно време. Татко и Альоша ще разберат, когато им обясня.
Картината на мъртвия й брат разкъса сърцето й.
- Много добре - съгласи се Морозко.
Тя не го гледаше и не видя мрачното му лице.
- Мога ли да взема Соловей с мен? - колебливо попита Вася. - Ако той
желае да дойде?
Соловей я чу и разтърси грива. Наведе глава, за да погледне Вася с
едното си око.
- Където отидеш ти, отивам и ад - каза жребецът.
- Благодаря ти - прошепна Вася и го погали по носа.
- Ще тръгнеш утре - намеси се Морозко. - Поспи през останалата част
от нощта.
- Защо? - попита Вася и се дръпна назад, за да го погледне. - Ако
Мечокът ме очаква в сънищата ми, със сигурност няма да спя.
- Но този път ще спиш - усмихна се криво Морозко. - Дори и в
сънищата ти Медвед не би се осмелил да влезе в къщата ми, ако си
бях тук.
- Откъде знаеше, че сънувам? - попита Вася. - Как се върна навреме?
- Знаех - повдигна вежда Морозко. - И се върнах навреме, защото под
тези звезди няма нищо, което да препуска по-бързо от бялата кобила.
Вася отвори уста да зададе поредния въпрос, но изтощението я заля
като вълна. На прага да заспи, тя се отърси от сънливостта, внезапно
уплашена.
- Не - прошепна Вася. - Недей... Не бих могла да го понеса отново.
- Той няма да се върне - отвърна Морозко. - Гласът му прозвуча
спокойно до ухото й. Тя усети годините в него и силата му. - Всичко
ще бъде наред.
- Не си отивай - прошепна тя.
През лицето му премина нещо, което тя не можа да прочете.
- Няма - успокои я той.
И в следващия момент това нямаше значение. Сънят беше като
голяма тъмна вълна, която я заля и премина през нея. Клепачите й
потрепнаха и се затвориха.
- Сънят е братовчед на смъртта, Вася - прошепна той над главата й. - И
те ми принадлежат.
Както беше обещал, той все още беше там, когато Вася се събуди. Тя
изпълзя от леглото и отиде до огъня. Той седеше напълно неподвижен, загледан в пламъците. Сякаш изобщо не беше помръднал. Ако Вася се