Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— КАКВО?! — Бердичев се разсмя невярващо. — Двадесет милиона юана за шестгодишен пикльо?! Ти да не си луд, Блейк?
Блейк го погледна решително в очите.
— Вярвам, че той наистина струва толкова, сър. До последния йен. Не бих се осмелил да дойда при вас, ако не го вярвах.
Бердичев поклати глава.
— Не… Двадесет милиона! Изключено!
Блейк пристъпи напред и умолително се приведе пред началника си.
— Само да го бяхте видели, сър… Само да го бяхте видели със собствените си очи! Щяхте да разберете. Нищо подобно не съм виждал досега! Лаком, точно такъв е — гладен за знания! Наистина, сър, само да го видите!!!
Бердичев погледна ръцете на Блейк, отпуснати върху бюрото. Блейк веднага ги отмести, изправи се и отстъпи назад.
— Това ли е всичко, Блейк?
— Моля ви, сър. Ако размислите… Ако отделите време…
— Знаеш, че нямам — прекъсна го грубо той, раздразнен от неговата настоятелност. Грабна ядосано четката. — Убийството на сина на Танга хвърли всичко като във водовъртеж. Пазарът е изнервен, през цялата седмица имам срещи, за да успокоя нещата. Хората имат нужда от уверения, а това изисква време — погледна отново своя управител на „Личен състав“. Лицето му беше твърдо, гневно. — Не, Блейк, наистина нямам време.
— Простете ми, сър, но мисля, че в този случай трябва да отделите.
Бердичев се взря в Блейк за момент — чудеше се дали пък да не го уволни незабавно. Но нещо го караше да внимава. Блейк никога преди не си беше позволявал подобно нещо — никога не се бе осмелявал да му противоречи по този начин. Трябваше да има основателна причина. Погледна купчината документи, които чакаха подписа му, с почти невиждащ поглед. Опита се да се успокои и да си представи ясно нещата. После отново вдигна очи.
— Значи, мислиш, че си струва толкова? Двадесет милиона юана? Ами ако вземе, че хване някоя детска болест и умре? Ами ако излезе, че е от ония деца-чудо, които прегарят още преди да излязат от пубертета? Двадесет милиона юана. Доста големичка сума е, дори за нашите мащаби.
Блейк сведе глава — сега, след като беше накарал Бердичев да се вслуша, беше самото покорство.
— Съгласен съм, сър. Но аз временно се договорих за плащане на шест вноски. Двадесет процента при подписването, четири изплащания от по десет процента за две години и четиридесет процента при доставянето на момчето при нас на шестнадесетгодишна възраст. Освен това ще има клаузи и за връщане на парите в случай на смърт или злополука. Рискът значително намалява.
Бердичев се замисли за момент. Това повече приличаше на онзи Блейк, когото познаваше и ценеше.
— Хващаш ли се на бас, Блейк?
— Какво искате да кажете, сър?
— Залагаш ли на твоя човек? Ще заложиш ли работата си срещу това, че момчето ще ме впечатли?
Блейк сведе очи. По устните му бавно се плъзна усмивка.
— Мисля, че вече съм я заложил.
— Ким! Какво, по дяволите, правиш?!
Ким се извърна от полуразглобения тривизор и се усмихна. Ужасеният Тай Чо се втурна през стаята и го дръпна от машината.
— Куан Йин! Не разбираш ли, че това можеше да те убие?! В това нещо има достатъчно ток, че да те изпържи, докато станеш на пепел!
Ким поклати глава.
— Сега вече няма — той хвана Тай Чо за ръката, отвори дланта му и пусна нещо в нея. Тай Чо се облещи срещу малката, матовочерна четвъртита тръбичка за миг, после, щом разбра какво представлява, я хвърли, сякаш беше нажежена. Беше енергийният източник.
Коленичи и постави ръце върху раменете на момчето. Изгледа го кръвнишки, за първи път наистина ядосан.
— Забранявам ти да се ровиш по подобен начин в машините! Ако направиш нещо не както трябва, те могат и да те убият! Късмет имаш, че си жив!
Ким отново поклати глава.
— Не — отвърна той тихо, явно потресен от гнева на Тай Чо. — Не и ако си наясно какво правиш.
— А пък ти си много наясно, нали?
— Да… — момченцето потрепери и отмести очи.
Тай Чо, чийто гняв бе подхранван от страха му за Ким, усети, че омеква, макар че беше важно да опази момчето невредимо. Продължи да говори със суров, твърд глас.
— Откъде знаеш?
Ким го погледна — широко отворените му тъмни очи го пронизваха със странната си трескавост.
— Питах оня човек… инженера по поддръжката. Той ми го обясни. Показа ми как да го разглобя цялото и после пак да го сглобя. И как работи. На какви принципи.
Тай Чо за миг остана мълчалив.
— Кога?
Ким сведе поглед.
— Тази сутрин. Преди звънеца.
Тай Чо се засмя.
— Преди звънеца ли?! — Звънецът биеше в шест. Преди това килията на Ким, както и всички други, беше заключена. — Да не би да ти е дошъл на гости? И си е носил тривизор под мишница?