Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Изчака, но когато не дойде никакъв отговор, хвърли тръбата и остави главата си да падне на гърдите му, все едно че беше уморен.
Тай Чо се обърна и погледна директора.
— Е?
Андерсен остана неподвижен още миг, взрян в екрана, после погледна Тай Чо.
— Добре. Този следобед ще подпишем договор за шест месеца.
Под бялата марлена маска Тай Чо се усмихваше.
— Значи да започвам веднага?
Директорът се поколеба, след това рязко кимна. Очите му, обикновено толкова безжизнени, сега изглеждаха замислени и може би изненадани.
— Да — каза той най-накрая. — Започвай веднага. Но веднага щом стане нещо интересно, ми го съобщавай!
Час по-късно Андерсен седеше на бюрото си. Директивата, за която го бяха предупредили, че е изпратена, вече беше пристигнала. Сега лежеше на бюрото пред него. Имаше два месеца. Два месеца да преобърне нещата. А новите финансови резултати, които му бяха дали и които той трябваше да получава, бяха четири пъти по-високи от старите.
Засмя се горчиво. Чудо трябваше да стане. Не бе имал шанса да изпълни старите норми, пък да не говорим за новите цифри. Не — някой Отгоре бе решил да дръпне шалтера на Проекта, сигурен беше в това. Това беше политика.
Андерсен се наведе напред и заговори по интеркома:
— Изпратете стандартен договор. За срок от шест месеца. За новото момче, Ким.
Облегна се назад. Чудо… Е, може би Тай Чо беше прав. Може би това момче наистина бе особен случай. Но дали особеността му щеше да премине в пари? Както и да е, не му възлагаше всичките си надежди. Шест месеца? Ако Проектът се закриеше, Ким щеше да е мъртъв след два месеца. Той и още стотина като него.
— Политика! — измърмори той. Чудеше се кой ли стои зад последната директива и какво ли би могъл да направи, за да удължат срока; с кого ли би могъл да говори, за да се променят нещата.
После договорът изпадна от принтера на бюрото. Той се наведе напред, взе четката си и се подписа със замах — с йероглифи, на мандарин — в долния му край.
Наблюдателната тръба лежеше там, където Ким я беше захвърлил — долното огледало се бе измъкнало и жицата висеше. Ким седеше абсолютно неподвижно, обгърнал коленете си с ръце и заврял глава между тях. Чакаше.
Първо го чу. Усети леко движение във въздуха. Дръпна се назад, после се сви под стената, опулил очи. След това отсрещната стена започна да се бели от средата. Изкрещя.
Онова, което преди беше стена, сега бе открито пространство. Зад отвора имаше стая, същата като тази, в която седеше. Вътре, зад тясна дървена бариера, седеше великан. Великан с лице от бяло като кост стъкло.
Великанът се изправи и започна да се приближава покрай стената. Ким отново изкрещя и се опита да отстъпи назад, но нямаше накъде да бяга. Огледа се отчаяно. Урина се стичаше по краката му.
Тогава великанът проговори:
— Ow hanow bos T’di Cho. My bos an den kewesel yn why — МОЕ ИМЕ ТАЙ ЧО. АЗ ЧОВЕК, КОЙТО ГОВОРИ С ТЕБЕ.
Великанът млъкна, после влезе в стаята и застана там, разперил ръце встрани. Жест, който бе предназначен да каже „виж, аз не те заплашвам с нищо“, но човекът бе висок почти два пъти колкото най-високия човек, когото Ким някога бе виждал. Приличаше на боговете, които тогава Ким бе видял в Глината, ала крайниците и тялото му бяха черни като пръст, а очите му приличаха на черни скъпоценни камъни сред чистата стъклена белота на лицето му.
Това бе жестоко лице. Лице в странно противоречие с меката окуражителност на гласа.
Ким оголи зъби и изръмжа.
И тогава великанът направи нещо съвсем неочаквано. Коленичи. Все още беше по-висок от Ким, но сега не изглеждаше вече чак толкова страшен. Разперил ръце, той заговори отново:
— My golyas why, Kim. — Наблюдавам те, Ким. — My gweles pandra why canna obery. — Виждам какво можеш да правиш. — Why a-vyn bewa a-ughof? — Искаш ли да живееш горе?
Мракът в него бавно се разсейваше. Той си пое дъх и отговори:
— MY A-VYN. — Искам.
Великанът кимна.
— Да. Ena why gweres-vy. — Добре. Тогава ми помогни. Bysy yu dheugh obery pandra my kewesel. — Трябва да правиш всичко, каквото ти кажа.
Великанът протегна ръка и обели плътта от лицето си. Под него имаше второ лице — устата се усмихваше в червено, показвайки съвършени зъби. Вътрешната му уста. Значи изобщо не е бил направен от стъкло.
Ким си помисли за онова, което му беше казал великанът. Прекалено общо беше. Поклати глава.
— Ny puptra. — Не всичко.
Великанът кимна. Този път думите излизаха от вътрешната му уста. Останалата плът висеше около брадичката му.
— Ny puptra. Mes moyha talcow. — Не всичко. Но повечето неща. — May ef gul styr. — Когато има смисъл.
Обмисли го. Не го обвързваше кой знае колко.
— Да — каза тихо той.