Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— И все пак — ето го — обади се Тай Чо, изненадан от думичката „малък“ и от онова, за което намекваше тя. Ким бе схванал нещо, което останалите дори не забелязваха: истинските размери на Града. Въображението му веднага бе прегърнало мащаба на нещата. Все едно винаги бе знаел всичко това. Но решителният етап тепърва предстоеше. Щеше ли Ким да направи и този скок в разбиранията си?
Тай Чо погледна другите момчета. Вече съвсем се бяха объркали. Изобщо не проумяваха, че има проблем.
— Значи той съществува? — попита озадачено Ким. — Точно такъв, какъвто ни го показа?
— Точно така. Освен това можеш да вземеш под внимание, че има и големи фабрики и леярни и много индустриални машини, разположени по всичките му нива. Поне едно ниво от двадесет се използва за складове. А има и цели нива, които се използват като водохранилища и за преработка на отпадъците.
Лицето на Ким се смръщи в гримаса на напрегнато съсредоточаване. Сякаш се взираше в нещо право пред себе си — челото му се набърчи, очите му изведнъж се фокусираха остро.
— Е? — подсказа му Тай Чо, когато мълчанието вече беше станало неловко.
Ким се разсмя.
— Ще ме помислиш за луд…
— Не. Опитай.
— Ами… Сигурно има нещо в структурата му. Но не може да е само това — Ким почти се бе сгърчил от болка.
Юмруците му бяха здраво свити, а очите оцъклени, втренчени.
Тай Чо затаи дъх. Още една стъпка. Още една мъничка, ала жизненоважна стъпка.
— Ами че той трябва да е построен от въздух. Или от нещо, също толкова леко, колкото е и въздухът, но… твърдо като стомана.
Леко като въздуха и твърдо като стомана. Вещество, яко като междуатомните връзки и толкова леко, че триста нива от него да тежат колкото десетина кирпичени тухли. Вещество, толкова важно за съществуването на Града Земя, че използваха химическото му название изключително рядко. Познато беше просто като „лед“. Лед, защото в неукрасения си вид изглеждаше студено и крехко като най-тънкия слой замръзнала вода. „Надиплени“ слоеве лед — дебели едва няколко стотици молекули — оформяха нивата и стените на Града Земя. Оформени листове лед бяха основният материал за асансьорите и съединенията, мебелите и канализацията, дрехите и водопроводите, играчките и сечивата. Гъвкавостта и многостранното му приложение, това, че бе евтино и издръжливо — всичко това означаваше, че е заменило повечето традиционни материали.
Градът Земя бе огромен дворец от лед. Гигантска къщичка от карти — всяка карта толкова невероятно тъничка, че ако го сгънеха целия, нямаше да е по-дебел от лист хартия.
Бавно, едно по едно, Тай Чо обясни всичко това на Ким и забеляза как лицето на момчето светна от удоволствие. Не въздух, а лед! Това накара момчето да се засмее от радост.
— Значи колоните не го крепят да не падне, а го държат да не хвръкне! — каза той. — Държат го да не излети!
Сорен Бердичев погледна иззад купчината документи, които подписваше.
— Е, Блейк? Видя ли момчето?
Шефът на неговия „Личен състав“ се поколеба — достатъчно дълго, че да накара Бердичев да го погледне пак. Блейк явно се чувстваше не особено щастлив.
— Значи нямаме никаква полза от него?
— О, точно обратното, сър. Той наистина е такъв, какъвто е описан в доклада. Изключителен е, сър. Абсолютно изключителен.
Бердичев остави четката върху мастилницата и се облегна назад, после освободи суетящия се покрай него секретар.
— Значи постъпил си както се договорихме и си откупил неговия договор?
Блейк поклати глава.
— Боя се, че не, сър.
— Не те разбирам, Блейк. Оставил си да ни го отмъкне някой съперник?
— Не, сър. Директорът Андерсен ни предложи договор с изключителни права.
— Тогава какъв е проблемът? Предложи ли му посочената от мене сума? Пет милиона юана?
— Да… — Блейк преглътна. — Всъщност вдигнах я до осем милиона.
Бердичев се усмихна студено.
— Разбрах. Искаш да потвърдя увеличението?
— Не, сър. Нали разбирате, точно там е работата. Андерсен направо ме отряза.
— Какво?! — Бердичев се приведе напред. Очите му зад малките кръгли очилца се изцъклиха от гняв. — Осем милиона — и той ни отрязал?!
— Да, сър. Каза, че искал двадесет милиона минимум, иначе — никакъв договор.
Бердичев смаян бавно поклати глава.
— И ти просто си си излязъл, надявам се?
Блейк сведе поглед. Изчерви се.
Бердичев се приведе напред и му кресна:
— Хайде бе, човек! Изплюй го! Какво става?!
Блейк вдигна отново поглед — сега целият му маниер бе колеблив.
— Аз… Аз обещах на Андерсен да говоря с вас, сър. Казах му, че ще ви попитам дали сте съгласен със сделката.