Изповедите на един буржоа
- Автор: Мараи Шандор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мартин Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедите на един буржоа». Краткое содержание книги:
Отчаяна, изплашена игра на „татко и мама“ бе това, което вършехме в Берлин, в първия период на нашия брак. Понятие нямах какво е човекът и що за отговорност е да приемеш един чужд човек! — още по-малко бях наясно кое е онова, непристъпното, неизменното у човека, какво е характерът? По онова време непрестанно се нуждаех от много хора. Повечето от връстниците ми също бягаха презглава в подобни детински бракове. Искахме на всяка цена да си скалъпим някакъв подслон, „дом“, слепявахме с несръчни ръце някакво изкривено, първобитно подобие на неизживяната детска идилия за дома. Това поколение беше „преживяло“ всичко; липсваше му само изживяването за дом. Играехме си на дом в чужбинските стаи под наем; с шкаф за обувки и без „изгледи“. Но какви ли „изгледи“ бих могъл да имам тогава в живота? В берлинския университет името ми все още беше регистрирано в матрикулата, вече бях „съпруг“ и „глава на семейство“, но в края на семестъра тайно отивах в края на „Унтер ден Линден“ и се записвах, заверявах полугодието си… само дето нямаше човек, който да ми даде съвет какво да правя после с диплома в ръцете. Накъдето и да се обърнех, се кълбеше тъмнина. Зад нас — война и революция, пред нас — политическа и икономическа суматоха, съмнителен период на „преоценка на ценностите“, модата на лозунгите. В такива условия „създадохме дом“. Години наред не бях сигурен откъде ще набавя пари след две седмици за квартирата, ще имаме ли пари за обяд. Тази бедност беше по-различна, отколкото у нас. В семейството човек е обезпечено беден: няма пари, работите му вървят зле, но в края на краищата му отстъпват местенце в ъгъла, намира се и залък хляб — колкото и да е сух или безвкусен –, който да преглътне. Тук ме душеха непознати исполини. Живеехме в притеснен, подплашен, безпомощен свят. Имах всички причини да бягам, ако ще на четири крака, от „дома“, от отговорността на този неестествен и детински дом.
Лола във всеки случай бе „пестелива“. Къташе марките в стари кутии от пури, марки, които на другия ден не струваха и десета от стойността си. Когато немската средна класа и работниците, шестдесет милиона души, загубваха за един ден всичко, което имаха, тя неотклонно обмисляше дали да седнем в метрото, дали в трамвая, и изчисляваше кое превозно средство е най-евтино. Напразно й обяснявах, че при такова широкомащабно опустошение предпазливостта й не може да промени участта ни — тя умееше да се пазари за милиарди, да бъде дребнава за стотици милиони. Полека проумях тази „дребнавост“ и се засрамих.
10
Бях започнал да пия във Франкфурт; в Берлин се превърнах в редовен алкохолик. На двайсет и една години свикнах прислужницата да ми носи всяка сутрин с кафето шише ракия, коняк или кимионов ликьор, и до вечерта изпивах бутилката до капка. Пиех отчаяно и с погнуса. Започвах деня с люта ракия и го завършвах с водка. През тези години имах нужда да съм в непрекъснато опиянение, в полусъзнание. Бе започнало нещо, което не можеше да се изтърпи без опиати. Другояче не може да се проумее защо един здрав, нелишен от разум, придирчив и претенциозен във всяко отношение, съвсем млад човек се отдава на ракията? Обикновено казват: „светът се е отворил пред мен“. Вярно, в обкръжението ми също се пиеше много. Преобладаваща част от франкфуртската компания, наистина фини хора, писатели, артисти, всякакви естети лочеха ракия от ранния предобед. Колкото пъти и накъдето и да се вглеждах любопитно в мои познати, в живота им излизаха наяве наркотици. Немците, този иначе трезв, обладаващ граждански добродетели народ, в тези години трудно понасяха живота. Малцина пият заради опиянението. Човек носи в себе си травма и един ден не издържа повече. Тогава започва да пие.
Започнах да пия направо панически. У дома пиеха вино, беседвайки: това бе друго; никога не бях виждал баща си и приятелите му пияни, а виното стоеше всяка вечер на масата. По нашия край смятаха за алкохолик този, който пиеше редовно ракия. Немският запой никак не ме разведряваше. Във Франкфурт, недалеч от „Хауптвахе“, в една холандска ракиджийница всеки предобед се събираха знатните и прочути градски пияници. В единайсет предобед вече обръщаха тежкия шнапс с тумбести чаши. Седях с горчива физиономия сред тях, питието въобще не ми се услаждаше. Тук, сред немците, видях за първи път алкохолизирани евреи. Дотогава ми се струваше, че евреите презират „безцелното“ пиене. Тук, в университета, в „Буршеншафт“160-ите, където ги бяха приели и ги търпяха, те се нахвърляха на алкохола с огорчено честолюбие. В университета всички пиехме на акорд, като по команда, немци, чужденци; пиехме свъсено и с отвращение. Докато се окопитя, вече се клатушках в някакъв свят на алкохолни изпарения.
160
Burschenschaft (нем.): студентско дружество, кръжок. (Бел.ред.)