Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Изведнъж вечно бдителният Дейъл изшътка предупредително и всички застинаха на мястото си. Впериха очи в голямата врата и наостриха уши, застанали нащрек от тихия шум на стъпки по каменните стъпала отвън. Мениън посегна към меча на Лий, който беше в кожената ножница на пода и безшумно го извади. До него огромният обитател на границата вече държеше извадения си меч. Всички се насочиха с тихи, забързани крачки към входа и застанаха от двете му страни. Дори раненият Дюрън се надигна, олюлявайки се на крака и закуцука, превит от болка, за да се присъедини към приятелите си. Стъпките стигнаха до площадката и спряха. Настъпи миг на зловеща тишина.
После огромната каменна врата внезапно се отвори и се задвижи тежко навътре, а железните й панти поскърцваха тихо, поемайки цялата тежест на каменната плоча. В тъмнината се появи уплашеното лице на Флик Омсфорд, и очите му засвяткаха, когато видя затворените си приятели въоръжени и готови за нападение. Мечовете и боздуганите бяха бавно свалени, а изумените му приятели, които ги държаха, заприличаха на механични кукли. Малкият човек от Вейл влезе без особено желание в бледо осветената кула, засенчен отчасти от високата черна фигура, която вървеше след него. Беше Аланон.
Безмълвно се вторачиха в него. Потънала в пот, тъмната му фигура беше покрита с няколко пласта от пепел и сажди. Застана сред тях, едната му ръка беше поставена спокойно на малкото рамо на Флик. Усмихна се на реакцията им. — Аз съм добре — увери ги той.
Флик продължаваше да клати глава, все още не можейки да повярва, че Аланон го беше намерил.
— Видях го как пада… — опитваше се да обясни на другите.
— Успокой се, Флик, нищо ми няма. — Аланон погали малкия човек от Вейл по рамото. Балинор пристъпи крачка напред, сякаш искаше да се увери, че това наистина е Аланон, а не някакво привидение. — Мислехме, че си… загубен — продума той. Познатата присмехулна усмивка се появи на изпитото лице.
— Вината донякъде е на този наш млад приятел. Видя ме как падам в ямата на пещта заедно с Носителя на черепи и реши, че съм мъртъв. Но той не е знаел, че в пещта има много железни стъпенки, по които работниците се спускат в рова, когато го почистват и ремонтират. Тъй като Паранор векове на ред е бил фамилен дом на друидите, аз знаех за тези стъпала. Когато усетих, че злият ме повлече зад парапета, протегнах ръце и се хванах за тях на няколко фута под ръба. Флик, естествено, не е могъл да види това и силното пращене на огъня е погълнало гласа ми, когато му виках.
Спря и изтръска част от пепелта, полепнала по плаща му.
— Флик е имал късмет, че се е измъкнал от помещението, но после се е загубил в тунелите. След битката с Носителя на черепи бях изтощен, но имам специална защита от огъня и ми трябваше малко време, за да се измъкна от ямата. Тръгнах ла търся Флик, обърках се в лабиринта от подземни коридори, но накрая го открих. Изплаших го до смърт, когато го измъкнах на светло. После дойдохме при вас. Но хайде да изчезваме. Бързо.
— А мечът? — попита остро Хендъл.
— Няма го. Отнесен е някъде по-рано. Можем да говорим за това по-късно. Опасно е да седим тук, Гномите ще изпратят подкрепления, за да защитят Паранор, а Господарят на магиите ще изпрати още Носители на черепи, за да е сигурен, че няма да му създавате повече неприятности. След като Мечът на Шанара е все още в ръцете му, той бързо ще пренасочи вниманието си към плановете за нахлуване в Четирите земи. Ако успее да завземе Калахорн и пограничните страни достатъчно бързо, останалата част от Южната земя ще падне без съпротива.
— Значи много сме закъснели — загубихме — възкликна Мениън с горчивина. Аланон поклати глава енергично.
— Само сме надхитрени, но не и победени, принц на Лий. Господарят на магиите се заблуждава, че е победил, че сме унищожени и вече не представляваме никаква опасност. Защо да не използваме тази негова заблуда срещу него самия? Не трябва да се отчайваме. А сега последвайте ме.
Той бързо ги поведе през отворената врата. Миг по-късно стаята на кулата беше празна.
ГЛАВА 18
Малката група от гноми поведе Ший на север. Вървяха до залез слънце. Дългият преход ги отдалечаваше от бреговете на неизвестната река на север, в хълмистата местност западно от горите на Анар, граничещи със Северната земя. Релефът ставаше по-неравен, теренът се променяше — от степи в равнината Раб в неравна, хълмиста местност. След известно време групата се усети, че през повечето време се катери и слиза, вместо да върви по равно и започна често да мени посоката, за да избегне по-големите височини. Пейзажът беше красив — полянки и горички от стари, хвърлящи дебела сянка дървета с грациозно поклащащи се от лекия пролетен вятър клони. Но изтощеният човек от Вейл не забелязваше тази красота. Единственото, върху което можеше да се съсредоточи, беше да поставя единия си крак пред другия, а хората, които го бяха хванали в плен, безразлични към всичко наоколо, само го блъскаха да върви по-бързо и не го оставяха да си поеме дъх. До падането на нощта групата навлезе навътре в хълмистата местност и спря за нощуване източно от Паранор. Сънят връхлетя Ший толкова бързо, че единственото, което остана в съзнанието му, беше как се отпусна уморено върху тревата и заспа моментално.