Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Ще взема да мина с коня право през тебе, момко — предупреди О’Хенри мъжа, който препречваше пътя му. — Пуснете Нейна светлост!
— Нейна светлост? — разсмя се нападателят на Никол. — Ако тази е Нейна светлост, тогава аз съм херцогът! Е, щом няма пукнат петак, със сигурност има много хубав кон, а си има и чифт хубави крака. Като гледам, ще им намеря и на двете полезна работа.
Никол възкликна ужасено. О’Хенри тръгна напред с намерение да изпълни заплахата си и да прегази мъжа на пътя. В същото време тя пришпори коня си. Ала червенокосият, който го спираше, не само не пусна поводите, а и сграбчи крака й със свободната си ръка. Жребецът закова на място, объркан и тревожен.
Червенокосият не успя да направи нищо повече. О’Хенри подкара коня към него, принуди този, който стоеше на пътя му, да отскочи настрана и зашиба с камшика си гърба на червенокосия.
Мъжът изскимтя, пусна Никол и коня й и се втурна с рев към коняря. Двамата му другари също се нахвърлиха върху О’Хенри и само след миг го свалиха от седлото и започнаха да го налагат с юмруци.
Никол изкрещя и се спусна с коня си в мелето. Стиснала камшика си, тя започна да удря мъжете като обезумяла.
Беззъбият червенокос се извърна към нея. В очите му святкаха отмъстителни пламъчета. Никол се опита да го шибне през грозното лице, но той хвана камшика, изтръгна го от ръцете й и го запрати надалеч. Сърцето й спря да бие. Мъжът се ухили. В този миг тя разбра, че съдбата й е в неговите ръце и че ще бъде по-лоша и от смъртта.
Жребецът й обаче, вече в паника, надуши човешката кръв, изцвили и се изправи на задните си крака. Огромните му копита се стовариха върху нападателя на Никол. Мъжът изрева от божа и се свлече под предните крака на животното. Никол едва успя да дръпне коня назад, за да не го стъпче.
Мъжът се изправи на колене. По лицето му имаше кръв, дрехите му бяха разкъсани. Олюля се леко, сетне изведнъж хукна да бяга, последван от другарите си.
За секунда Никол остана загледана след тях. Сетне, като дишаше тежко и се мъчеше да успокои коня, тя погледна О’Хенри, който седеше на земята с окървавено лице. След миг той се изплю и от устата му изпадна един изкъртен зъб.
Никол скочи с вик от седлото и се втурна към него.
— О, господи! Добре ли си?
О’Хенри вдигна поглед към нея и тя видя раните по лицето му.
— Нищо ми няма, Ваша светлост. Вас нали не ви нараниха?
И преди Никол да успее да му отговори, усмивката му угасна, очите му се изцъклиха и той се строполи на земята в безсъзнание.
30
Удуърд почука два пъти на вратата на кабинета на Ейдриън и Изабел усети как стомахът й се свива.
Посещението й не бе неочаквано, защото още вчера беше изпратила на сина си бележка с молба да я приеме. Писмото бе необичайно официално. Беше направила два опита да го редактира, но така и не успя да постигне естествения тон, доскоро толкова обичаен между нея и сина й. Накрая тя остави бележката в първоначалния й вид.
Не бе разговаряла истински с Ейдриън откакто преди около месец му разкри истината за неговото раждане. Всъщност, оттогава насетне почти не се бяха виждали. Колкото и да бе болезнено да го признае, Изабел избягваше собствения си син.
Проявила бе желание да помогне на графиня Драгмор със сватбените приготовления и Джейн бе приела с голямо облекчение. Изабел познаваше лейди Шелтън от години, но не бяха близки; сега те бяха станали партньорки и в действията си, и по дух. Разбираха се фантастично. Изабел винаги бе харесвала Джейн, доколкото я познаваше. А след като я опозна по-отблизо, тя не само я хареса още повече, а и започна искрено да й се възхищава. Подобно на самата нея, Джейн бе бунтарка по сърце. Беше интелигентна, независима, състрадателна и мъдра. И също като нея бе жена на действието, а не манастирско олицетворение на женствеността. Изабел добре знаеше, че преди брака си графинята, тогава все още само Джейн Баркли, е била много популярна актриса. Но не смяташе този факт за недостатък, напротив, той я караше да й се възхищава още по-силно.
След като вече познаваше достатъчно добре графинята, Изабел бе повече от сигурна, че Никол ще бъде идеалната партия за нейния син.
Подготовката на голямата, пищна сватба й бе помогнала да забрави за малко страха, който я преследваше от близо тридесет години. Но вече нямаше какво да поглъща вниманието й. Вече не можеше да избяга от това, което бе в сърцето й.
Последният й истински разговор с Ейдриън бе завършил със свада. Той й се бе ядосал, и с право. Винаги се бе страхувала, че синът й ще я презре, че ще я намрази, задето е скрила истината. Най-големите й страхове се бяха сбъднали. Ейдриън бе побеснял. Дали още й се сърдеше? Не издържаше повече на неизвестността. Всеки ден бе за нея нов извор на болка.