Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Нека моят брат побърза да ги последва! Той не бива да ги изпуска от погледа си, защото скоро ще стане толкова тъмно, че няма да може да разчита на дирята.
Другият тръгна бързо напред, без да даде отговор. Един съгледвач по време на война рядко тръгва на кон, тъй като той повече би му пречил. Положението беше същото и тук. Сред широкото пространство на прерията като пешеходец команчът представляваше чезнеща точка, можеше да използва прикрития от всякакво естество и му беше лесно, дори сега, когато бе все още светло, да се приближи до апачите без да бъде забелязан от тях. Неговият спътник гледа известно време след него и пое обратно към своите съплеменници.
Отрядът на апачите стигна до пирамидата. Те спряха в близост до мрачната постройка и предводителите я огледаха с не много приятни чувства. Та нали във вътрешността на тези зидове бяха затворени любимите им същества.
— Да можеше човек да разруши това съоръжение! — изскърца със зъби Гърмящата стрела.
— Само търпение! — утеши го Стернау. — Ще освободим нашите хора. Може би ще ни се удаде скоро да турим край на страданията им.
Тогава Бизоновото чело се обади:
— За всяка въздишка, която е изпуснала Каря, дъщерята на мищеките, един враг ще заплати с живота си! Къде ли ще е входът?
Стернау се обърна към мексиканеца-водач:
— На кое място бяхте спрели?
— Ела! — Мексиканецът продължи да язди още на известно разстояние, след което спря. — Тук беше.
— И къде изчезна Вердоха с пленниците?
— Ето храста, близо до който той се вмъкна в гъсталака, а до оня ъгъл видях да проблясва светлината на фенера.
— Добре. Ако всичко наистина стои така, животът ще ти бъде подарен.
Стернау повика двамата главатари и Гърмящата стрела и ги ориентира в местността.
— В такъв случай сега не бива никой да прекрачва към храсталаците и подножието на пирамидата — рече Бизоновото чело. — Вердоха често е отивал и се е връщал. Въпреки че е минало доста време, все ще има налице следи, а тези следи можем да открием едва когато настъпи денят.
— Защо трябва да чакаме настъпването на деня? — запита Мечешко сърце.
— Да, защо наистина? — присъедини се и Гърмящата стрела. — Ема не бива да изнемогва и минута повече в тоя зандан, щом тази минута може да й се спести.
— Смяташ, че самият Вердоха трябва да ни покаже пътя? — попита Стернау. — Да нападнем хасиендата му?
— Да, на всяка цена! И горко му, ако не се подчини!
— Добре, тогава нека по-напред проучим как изглежда хасиендата.
— Какво има да й проучваме — забеляза Гърмящата стрела. — Яздим до там, хващаме нехранимайкото и го домъкваме тук.
И небето би смъкнал Антон Унгер, стига това да доведеше по-скорошното спасение на любимата му. Стернау тъкмо се канеше да отвърне, когато прозвуча силен вик:
— Уф! Нтсаге но-кхи пенийил! — Елате насам! Думите бяха на наречието на апачите. Гласът прозвуча наблизо, и то от посоката, от която бяха дошли.
— Кой беше това? — попита Стернау.
— Шошсесте — отвърна Мечешко сърце. — Беше се отдалечил!
— Да, искаше да претърси местността и да се увери в нашата сигурност.
— Тогава трябва да е открил нещо важно. Бързо при него!
Стернау скочи рязко от коня и се устреми към мястото, откъдето беше прозвучал викът. Завари младият мъж коленичил, а под него лежеше някакъв мъж, когото притискаше здраво към земята.
— Команч! — извести той.
За миг се появи ласо и команчът бе вързан. Това беше съгледвачът, който при гората се бе разделил със своя другар, за да се промъкне след апачите.
— Как попадна моят брат Убиецът на гризли на този човек? — запита Мечешко сърце.
— Яздех на края на колоната и чух шум от движение. Някой ни следеше. Слязох от коня и го потърсих. Намерих го тук, искаше да подслуша нашия разговор. Хвърлих се върху него и го хванах здраво.
Стернау се приближи и огледа пленника.
— Да — каза — команч е. И ни е следвал.
— Убийте кучето! — обади се един от апачите.
Стернау се обърна към него и отвърна остро:
— Откога при апачите говорят воините, преди да са се изказали главатарите? Който не може да обуздае езика си е момче или жена.
Мъжът се дръпна засрамен. Убиецът на гризли запита пленника:
— Къде са спътниците ти?
Съгледвачът упорито замълча. Опитите и на други да го накарат да говори бяха напразни, докато Стернау промени нещата, като запита:
— Ти си воин на команчите и отговаряш само на онзи, който те третира като храбър боец. Ще избягаш ли, ако те развържа?