Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Свободен мексиканец? Още не знаех, че някой, който лежи вързан, може да минава за свободен. Накъде отведохте пленниците?
— Това не засяга никого.
— Ще повторя въпроса си, но само още един път! Къде са пленниците?
— Не казвам!
Тогава Бизоновото чело измъкна ножа си, насочи го към фалшивия офицер и запита:
— Къде е сестра ми Каря?
Запитаният инатливо мълчеше, тъй като не познаваше естеството на индианците. Главатарят на мищеките отбеляза още веднъж спокойно:
— Отговаряй!
— Нищо не казвам.
— Тогава не е нужно да живееш. Само мъртвите мълчат, а който мълчи, трябва да е мъртъв.
С тези думи Бизоновото чело с рязко движение заби ножа в сърцето на пленника. Без да издаде звук, онзи издъхна.
— Така ще умрете всички, точно като него! — произнесе хладнокръвно Бизоновото чело.
След това постави ножа на гърдите на втория и запита:
— И ти ли ще мълчиш или може би ще кажеш къде са?
В продължение на една минута човекът размишляваше. Той на драго сърце би спасил живота си, но не измени на своите спътници. Тази минута бе решаваща за него. Тя продължи твърде дълго за мищека и неговият нож хлътна в гърдите на мексиканеца. Сега той постави острието върху сърцето на третия.
— Говори, куче, къде са пленниците?
— Ще кажа — извика оня бързо. — Пленниците се намират в едно древно жертвено място.
— Къде е жертвеното място?
— В щата Чиуауа, в близост до хасиендата Вердоха.
— Опиши ми го!
— Това е една древномексиканска пирамида, посветена на бог Слънце. Тя се намира на север от хасиендата и е обрасла с храсталаци.
— Къде е входът?
— Това не зная. Беше нощ, когато стигнахме там. Ние трябваше да останем на открито и не биваше да влизаме с тях. Само сеньор Вердоха, сеньор Пардеро и един стар слуга се вмъкнаха в пирамидата. Първо бяха откарани момичетата, а после и двамата мъже.
— От коя страна се намира входът?
— Не ми е известно.
— Но все пак трябва да си видял в каква посока е поел Вердоха!
— Запъти се към храстите, които растат до ъгъла на пирамидата и после изчезна към южната страна.
— Значи входът е там. Какво направихте след като пленниците бяха отведени?
— Яздихме до хасиендата Вердоха, получихме свежи коне и провизии и веднага потеглихме насам.
— Колко време яздихте?
— От два часа след полунощ досега.
— Ако сега тръгнем, значи вечерта можем да бъдем при пирамидата?
— Да.
— Добре. Ти ще ни водиш и то така, че никой да не ни забележи. Но при най-малкото съмнение, че искаш да ни измамиш, ставаш син на смъртта. Запомни ли пътя?
— Да, знам го много добре.
— Това е достатъчно и ние не се нуждаем от този последен мъж. Според законите на саваната той заслужава смърт.
Преди Стернау да успее да попречи, Бизоновото чело отново измъкна ножа си и го заби до дръжката в сърцето на четвъртия мексиканец. Той умря моментално.
— Бизоновото чело е жесток — рязко осъди Гърмящата стрела. — Такива скалпове лесно се плячкосват!
Порицаният индианец отвърна гордо:
— Вождът на мищеките взема скалповете само на онези неприятели, с които се е бил. Тези тук са кучета, чиято кожа той не може да има, те умряха като чакали, които човек избива с тояга.
Снеха от разбойниците всичко, което бе годно за употреба. Плененият водач получи един от излишните коне. Петимата мъже подкараха конете през прохода и завиха сетне на север, където чакаше Мечешко сърце със своите апачи. Те бяха изнесли постове далеч напред, за да бъдат лесно открити.
Сега бе решено да потеглят заедно. Апачите искаха да овладеят хасиендата и заловят Вердоха и Пардеро. Двамата щяха да бъдат принудени по тоя начин да предадат пленниците, а после над тях щеше да се проведе съд. Един от апачите препусна назад като пратеник, за да уведоми Летящия кон за мястото на срещата. Франсиско, от когото можеха да се лишат, беше изпратен от Стернау обратно в хасиендата Дел Ерина да обясни на Арбелец как стоят нещата. Той трябваше да бъде успокоен, защото съществуваше основателна надежда Ема скоро да бъде отведена в обятията на бащата.
Шествието потегли. Отпред яздеха белите с Мечешко сърце и Убиеца на гризли, а помежду тях зорко охраняваният водач. После следваха апачите под предводителството на най-възрастния воин по техния обичаен начин — всеки яздеше по стъпките на предния ездач. Стигнаха платото на Чиуауа и прекосиха териториите на няколко хасиенди, без да бъдат забелязани от обитателите. Късно следобед преминаха край една гора, която се простираше на такава дължина, че бе невъзможно да я претърсят. А при спускането на тъмнината достигнаха границата на имението Вердоха и съгледаха на запад да се издигат мрачните очертания на пирамидата на бог Слънце — целта на техния поход.