Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Ще остана — заяви човекът.
— Ще отговориш ли на въпросите ми?
— На Господаря на скалите ще отговарям. Той е справедлив и добър.
— Как, нима ме познаваш? — запита Стернау.
— Познавам те и съм твой пленник.
— Ти принадлежиш на онзи, който те е победил. Изправи се!
Стернау развърза ласото. Плененият команч се надигна от земята без да прави опити за бягство.
— Сам ли си тук? — запита Стернау.
— Не — гласеше отговорът.
— Мнозина ли са с теб?
— Само един.
— Значи сте дошли като съгледвачи?
— Да.
— И много ли воини идват след вас?
— Повече не мога да кажа.
— Добре, и аз повече няма да те питам. Вземете го с вас и го пазете добре! — обърна се Стернау към няколко воини. После се състоя съвет на главатарите.
— Щом днес тук се появиха двама съгледвачи, съвсем сигурно е, че команчите скоро ще ги последват — заяви Стернау. — Трябва да бъдем предпазливи. Двамата са ни видели и са се разделили. Единият е тръгнал след нас, а другият се е върнал да уведоми хората си. Вярно, че няма защо да се страхуваме от команчите, та нали апачите идват след тях, ала при всички случаи е по-добре да сме приключили с пирамидата още преди да са пристигнали. Това едва ли ще е възможно преди утре следобед. Предлагам засега да не предприемаме нищо срещу хасиендата, а на заранта да направим опит да проникнем в пирамидата. А ако все пак команчите дойдат по-рано, отколкото ги очакваме, древното жертвено място предлага позиция, по-добра и сигурна от която не може и да се мисли. Вода имаме и за нас, и за животните, храсталаците ни осигуряват прикритие, липсват само провизии. А те лесно могат да се доставят — необходимо е само да подкараме насам известен брой говеда. След полунощ вакуеросите едва ли ще са по пасищата. Те ще спят и няма да ни безпокоят.
Така бе сторено. За късо време беше налице достатъчен брой говеда, с които апачите си осигуриха месо за продължение от две седмици, а площта около пирамидата предлагаше предостатъчно паша за коне и говеда. Срещу приближаващите команчи бяха изпратени съгледвачи. Сега всеки, който не бе на пост, се уви на земята със завивките си, за да събере сили срещу напреженията на идващия ден. Гърмящата стрела, Мечешко сърце и Бизоновото чело не заспаха. Мислеха за затворниците във вътрешността на пирамидата и безпокойството по тях ги държеше будни.
Разбудиха Стернау още преди да се е сипнала зората — без нея не можеха да предприемат нищо. Четиримата мъже се отправиха към мястото, което вчера им бе показал мексиканецът и когато прегледаха земята, откриха следи, ясно водещи към югоизточния ъгъл на пирамидата. Следата водеше добре забележима през гъсталака, ала след туй се появи тревист терен, където изчезна. Беше минало твърде дълго време и тревата се бе изправила. Това вече беше лошо. Проницателните мъже стояха там безпомощно. Беше опитано всичко, но напразно. Бяха повикани и апачите. Целият гъстак, околността на пирамидата, четирите стени, притъпеният връх на древната постройка, всичко бе най-внимателно претърсено, но така и не откриха нищо.
Чувство на отчаяние завладя четиримата мъже. Ала Стернау не беше човек, който би се предал за повече от миг. Той хвърли още един поглед на древното съоръжение, което оказваше такава упорита съпротива на всичките им опити, и рече:
— Не остава нищо друго, освен да спипаме сеньор Вердоха. Към хасиендата!
След пет минути един отряд от петдесет апачи под предводителството на Матава-се и Мечешко сърце прогърмя по равнината. Слънцето тъкмо се издигаше на изток, когато в далечината се появи хасиендата. Като ураган се носеха апачите към сградата. Бързината се налагаше заради команчите, които можеха скоро да пристигнат. Оградата бе достигната без да ги чуе или види някой. Можеха да се надяват, че изненадата е успяла. Портата беше още заключена, ала за апачите това не бе никакво препятствие. По заповед на главатаря те се метнаха на оградата и изчезнаха отвъд. Там се бяха изтегнали само няколко вакуероси, които бяха бързо надвити. Останалите не представляваха опасност, тъй като се намираха по пасищата. Един от апачите отвори портата и Матава-се и Мечешко сърце препуснаха в двора. Докато вождът остана при своите воини, за да предотврати, евентуален ексцес, Стернау закрачи с трима апачи към входа на сградата, който намери отворен. Без много да се замисля той влезе. Къщите в онези райони са построени в един и същи стил, така че Стернау знаеше къде да търси хасиендерото. Той изкачи стремително стълбите и отвори най-близката врата. Нападението не бе минало съвсем без шум. Обитателите се бяха разбудили и смръзнали от ужас при вида на червенокожите. Само пет женски същества бяха заедно с икономката — всички събрани, треперещи в първата стая. Случайно това бе стаята, в която влезе Стернау със своя червен ескорт. При появата му се надигна голяма гълчава.