Пирамидата на бог Слънце

— Но какво става там? — удиви се Гърмящата стрела.

— Та това е Бизоновото чело — зарадва се Стернау. — По-добре е да ги заловим живи, за да можем да ги разпитаме. Да се надявам, че мексиканците не разбират наречието на апачите. Ако извикам, те няма да се усетят за кого се отнася и какво означава. Също така не мисля, че двамата главатари са толкова лекомислени, та да ми отговорят с думи.

— Няма и да им хрумне — декларира Гърмящата стрела. Стернау изчака да минат няколко мига, след което извика, ала без да се показва, със своя отекващ надалеч глас:

— Тенилсук пагонго айака — колко врагове има от среща?

От скривалището на вождовете тутакси изникнаха две ръце.

— Значи само двама — рече Стернау. — Имах право. — И той се провикна отново: — Ши анкуан то тастса та, ши анкуан хотли интахинта — не искам да ги убивам, искам да ги имам живи!

— Какво се е разкрещял оня Стернау? — изръмжа единият бандит. — Ако смята да се подиграва, нека говори поне на испански! В проклета каша се забъркахме. Май не ни остава нищо друго, освен да се таим тук, додето падне нощ или да чакаме връщането на нашите.

Щеше да стане обаче нещо друго, което той не подозираше. Двамата главатари разбраха Стернау. Те оставиха пушките си, стиснаха ножовете между зъбите, надигнаха се и започнаха да се промъкват тихо към мексиканците. Виждайки това, Стернау реши да отклони вниманието от индианците. И тъй, той се изправи с целия си ръст, вдигна пушката и се прицели.

— Охо, като че ли му се иска да стреля! — ухили се единият мексиканец, като надникна предпазливо иззад скалата. — Ще му пусна един куршум.

Той посегна към карабината, но в същия миг почувства около врата си две ръце, които стиснаха гърлото му с такава сила, че изгуби дъх. С неговия другар се случи същото.

— Нататък! — викна Стернау, като се втурна директно през долината.

Другите двама го последваха. Тяхната помощ съвсем не бе нужна, тъй като двамата главатари вече вързваха изпадналите в безсъзнание мексиканци със собствените им ласа.

— Бизоновото чело, вождът на мищеките ме спасява за втори път — произнесе Стернау и подаде с благодарност ръка на споменатия.

— Матава-се сам се защити — отрече вождът.

После Стернау подаде десница и на Мечешко сърце.

— Минаха години откак видях вожда на апачите за последен път. Поздравявам го с голяма радост.

— Мечешко сърце също се радва да види отново своя брат. Много слънца прекара той в очакване.

И другите, които вече се познаваха, се поздравиха. Гърмящата стрела уведоми накъсо главатаря на апачите за своето излекуване благодарение на Стернау. После седнаха да се съвещават, но достатъчно далеч, за да не могат мексиканците да ги подслушват.

— Какво води нашите приятели в пустинята? — осведоми се Бизоновото чело.

— Едно много тъжно събитие — отговори Стернау. — Хасиендата Дел Ерина беше нападната.

— От кого? От мексиканците?

— Да. Тези негодяи плениха четири души — сеньор Мариано, сеньор Унгер, сеньорита Ема и сеньорита Каря.