Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Каря? — сепна се Бизоновото чело.
— Каря, Цветето на мищеките? — извика Мечешко сърце. — Как е станало? Нямаше ли мъже там?
— Всички мъже си бяха там, но…
— Не, не може да е имало мъже, щом са успели да отмъкнат пленници — прекъсна го Мечешко сърце.
— Нека кажа на моя брат, че дори аз самият бях пленен — отвърна Стернау.
— Господарят на скалите е бил пленен? — запита Мечешко сърце невярващо. — Но аз все пак го виждам свободен.
— Защото се освободих. Нека двамата главатари чуят какво се случи.
Той разказа сбито преживелиците от последните дни. Когато приключи, апачът му протегна ръка и помоли:
— Нека моят брат ме извини! В мрака на нощта е лесно да се повали с вероломство и най-силният и храбър мъж. А сега да скрием конете, защото не се знае кой може да дойде.
Стернау тръгна с него и конете бяха отведени в страничната долина, където откриха трите коня на мексиканците — бяха скрити зад гъсталака и спокойно пасяха. Дошлите вече на себе си бандити също бяха довлечени тук. Франсиско остана на пост при входа на страничната долина, а останалите слушаха с внимание въпросите, които Стернау отправяше към пленниците.
— Към отряда на Вердоха ли принадлежите? — запита той. Никой не отговори.
— Аз ви видях при него, няма да ви помогне нито мълчанието, нито лъжите — увери той. — И искам да отбележа, че твърдоглавието само ще влоши съдбата ви. Защо останахте тук?
— Вердоха ни нареди — отвърна троснато единият.
— Какво трябваше да направите?
— Да те заловим или убием.
— Така и предполагах. Ама и вие тримата наистина се решихте? Та нали вече ме опознахте. Да ме убиете е лесно, но да ме заловите — трудничко щеше да ви се удаде.
— Мислехме, че ще минеш оттук едва утре и Вердоха възнамеряваше да ни изпрати помощ.
— Охо! Идват още хора! Кога?
— Може би утре до обяд.
— Колко?
— Това не знаем.
— Накъде отведе Вердоха пленниците?
— И това не знаем.
— Не лъжи!
— Вярваш ли, че Вердоха ще сподели с нас такава тайна?
— Хм! Но хората, които ще се върнат утре насам, ще го знаят. Къде щяхте да се срещнете с тях?
— Тук в долината.
— Колко ви обеща Вердоха за отвличането?
— На човек по сто песос.
— Не е зле. Сега ще се посъветваме за вашата съдба.
Стернау съумя да спаси голия живот на бандитите. Бяха вързани в страничната долина, като ремъците на единия не бяха много стегнати, та да може по-късно да помогне на съучастника си. Оръжията им бяха унищожени, а конете щяха да бъдат отведени.
Сега приятелите се събраха и имаха възможност да поговорят и за причината, която водеше апачите насам. Стернау нямаше какво да съобщи повече, освен че един лейтенант начело на ескадрон улани — привърженици на Хуарес — е заминал за Монклова и че Вердоха има няколко мексиканци при себе си. А от тях нямаше какво да се опасяват, дори и да дойдеха утре и така бе решено Мечешко сърце да се върне при своите апачи, за да не се безпокоят от отсъствието му и да чака останалите от другата страна на планинската верига. Мечешко сърце се отдалечи заедно с Бизоновото чело. Двамата потърсиха конете си, след което се разделиха и Бизоновото чело се върна при Стернау.
По време на следобеда и нощта нищо не наруши уединението на долината. Също и почти целият предиобед мина спокойно. Но ето че към обяд бе доловен конски тропот. Стернау беше инструктирал всеки от постовете си за този случай и на всеки бе дал заповед да стреля най-напред по конете. Когато се разнесе шумът, всички се прикриха зад един от пръснатите наоколо скални блокове.
На мястото, където на запад долината отново се стесняваше до проход, се появиха четирима мексиканци. Те спираха, за да огледат долината. Но тъй като не забелязаха спътниците си, кривнаха в малката странична долина. Едва бяха пристигнали там, проехтяха четири изстрела. Конете се изправиха на задните си крака и рухнаха на земята — бяха твърде добре улучени, за да се вдигнат отново. За известно време коне и ездачи образуваха неразбория, от която се възползваха четиримата стрелци. Те дотичаха и проснаха мексиканците с приклади още преди да са се освободили от стремената. После ги вързаха със собствените им ласа.
Предводителят на тези хора беше уланският офицер, който се бе появил в хасиендата Дел Ерина.
— Ето че се виждаме отново и ще си уредим сметките — рече му Стернау. — Няма да имаш възможност толкова скоро да играеш ролята на офицер.
Човекът му метна изпълнен с ненавист поглед.
— Аз съм свободен мексиканец и нямам сметки за уреждане с някакъв си чужденец.