Пирамидата на бог Слънце

— Да те заловим или убием.

— Така и предполагах. Ама и вие тримата наистина се решихте? Та нали вече ме опознахте. Да ме убиете е лесно, но да ме заловите — трудничко щеше да ви се удаде.

— Мислехме, че ще минеш оттук едва утре и Вердоха възнамеряваше да ни изпрати помощ.

— Охо! Идват още хора! Кога?

— Може би утре до обяд.

— Колко?

— Това не знаем.

— Накъде отведе Вердоха пленниците?

— И това не знаем.

— Не лъжи!

— Вярваш ли, че Вердоха ще сподели с нас такава тайна?

— Хм! Но хората, които ще се върнат утре насам, ще го знаят. Къде щяхте да се срещнете с тях?

— Тук в долината.

— Колко ви обеща Вердоха за отвличането?

— На човек по сто песос.

— Не е зле. Сега ще се посъветваме за вашата съдба.

Стернау съумя да спаси голия живот на бандитите. Бяха вързани в страничната долина, като ремъците на единия не бяха много стегнати, та да може по-късно да помогне на съучастника си. Оръжията им бяха унищожени, а конете щяха да бъдат отведени.

Сега приятелите се събраха и имаха възможност да поговорят и за причината, която водеше апачите насам. Стернау нямаше какво да съобщи повече, освен че един лейтенант начело на ескадрон улани — привърженици на Хуарес — е заминал за Монклова и че Вердоха има няколко мексиканци при себе си. А от тях нямаше какво да се опасяват, дори и да дойдеха утре и така бе решено Мечешко сърце да се върне при своите апачи, за да не се безпокоят от отсъствието му и да чака останалите от другата страна на планинската верига. Мечешко сърце се отдалечи заедно с Бизоновото чело. Двамата потърсиха конете си, след което се разделиха и Бизоновото чело се върна при Стернау.

По време на следобеда и нощта нищо не наруши уединението на долината. Също и почти целият предиобед мина спокойно. Но ето че към обяд бе доловен конски тропот. Стернау беше инструктирал всеки от постовете си за този случай и на всеки бе дал заповед да стреля най-напред по конете. Когато се разнесе шумът, всички се прикриха зад един от пръснатите наоколо скални блокове.

На мястото, където на запад долината отново се стесняваше до проход, се появиха четирима мексиканци. Те спираха, за да огледат долината. Но тъй като не забелязаха спътниците си, кривнаха в малката странична долина. Едва бяха пристигнали там, проехтяха четири изстрела. Конете се изправиха на задните си крака и рухнаха на земята — бяха твърде добре улучени, за да се вдигнат отново. За известно време коне и ездачи образуваха неразбория, от която се възползваха четиримата стрелци. Те дотичаха и проснаха мексиканците с приклади още преди да са се освободили от стремената. После ги вързаха със собствените им ласа.

Предводителят на тези хора беше уланският офицер, който се бе появил в хасиендата Дел Ерина.

— Ето че се виждаме отново и ще си уредим сметките — рече му Стернау. — Няма да имаш възможност толкова скоро да играеш ролята на офицер.

Човекът му метна изпълнен с ненавист поглед.

— Аз съм свободен мексиканец и нямам сметки за уреждане с някакъв си чужденец.