Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Цепион отговори със същия заплашителен тон:
„Отричам правото ти да се обявяваш за върховен главнокомандващ. Никой не ти пречи да ме обвиняваш в държавна измяна, но държа да те осведомя, че и аз няма да пропусна да повдигна същото обвинение срещу теб. И понеже и двамата много добре знаем кой от нас ще спечели делото, настоявам незабавно да ми предадеш върховното командване на римската армия.“
Малий Максим държеше на своето и от писмо на писмо си придаваше все по-голяма важност. Така се продължи до средата на септември, когато от Рим пристигнаха шестима сенатори, изтощени до смърт от бързане и липса на всякакви удобства при пътуването. Рутилий Руф, консулът, който бе принуден да остане в Рим, бе успял да убеди колегите си в Сената от нуждата да се изпрати подобна делегация, но Скавър и Метел Нумидик се бяха погрижили практически да обезсмислят начинанието, отказвайки включването в състава й на който и да било консуларен сенатор или поне на някого, който да притежава известен политически авторитет. Най-старшият от шестимата сенатори беше с ранг на претор, при това произхождаше от сравнително скромен род — това бе самият зет на Рутилий Руф, Марк Аврелий Кота. Ако не на друг, то поне на Кота му бяха нужни само няколко часа разговори в лагера на Малий Максим, за да си даде сметка за сериозността на положението.
Кота се залови за работа с енергия и страст, които по природа му бяха чужди, и още в същия ден се захвана с упорстващия Цепион. Но проконсулът не пожела да отстъпи дори пред него. Едно посещение в лагера на конницата петдесет километра по на север и Кота се убеди, че няма време за губене — самозабравилият се патриций трябваше да бъде поставен на мястото. Легатът Аврелий го беше завел тайно до едно от околните възвишения, откъдето сенатският пратеник можеше да зърне предните редици на германските нашественици.
Кота чак пребледня при разкрилата се гледка.
— Но защо още не сте се прибрали в лагера на Гней Малий? — уплашено попита той.
— Ако целта ни беше да се бием, отдавна да сме го направили — отговори му Аврелий Скавър с желязно спокойствие. Вече от няколко дни войските му стояха под носа на германите и той беше свикнал със зрелището, което те представляваха. — Гней Малий мисли, че е твърде възможно да повторим някои по-раншни успехи, които всички до един са били на полето на дипломацията. Всеки път, когато германите са се хващали за оръжието, е било, след като ние сме ги предизвиквали да го сторят. Нямам абсолютно никакви намерения да повтарям тези грешки — което, сигурен съм, е гаранция, че и те няма да ни атакуват. Тук разполагам с неколцина способни преводачи и от няколко дни им давам директиви какво точно възнамерявам да кажа на германите, щом пратят своите първенци да преговарят с нас. Колкото до това, убеден съм, че ще стане в близките дни — трябва им само да разберат, че имат срещу себе си многобройна римска армия.
— Но те сигурно отдавна са го разбрали! — отбеляза Кота.
— Много се съмнявам — възрази му невъзмутимо Аврелий. — Те изобщо не следват нашия път на логика. Дори и да са чували що е това съгледвач, досега не знам да са се възползвали от услугите му. Те просто… напредват, ей така. Както с Гней Малий все повече се убеждаваме, не си правят труда сами да си търсят врагове — ако някой ги потърси, намира ги.
Кота обърна коня си, за да поеме по обратния път.
— Налага се да се върна възможно най-скоро при Гней Малий, братовчеде. Все някак трябва да убедим този дебелоглав глупак Цепион да се прехвърли отсам реката, иначе дори не ще можем да разчитаме на армията му.
— Съгласен съм — рече събеседникът му. — Все пак, Марк Аврелий, държа да ти съобщя, че аз самият много разчитам на това, случи ли се германите да ни пратят делегация да преговаря, ти и останалите ти петима колеги незабавно да пристигнете в лагера ми. На германите няма как да не направи нужното впечатление, ако Сенатът прати шестима свои представители чак от Рим, за да преговарят с тях — усмихна се той кисело. — Все пак не трябва дори да си помислят, че шестимата сенатори са били целия този път, за да преговарят не с тях, а с тъпите ни пълководци!
Колкото и да изглеждаше необяснимо, не щеш ли дебелоглавият глупак Квинт Сервилий Цепион изведнъж си възвърна донякъде забравеното си отпреди месеци добро настроение и когато на другия ден Кота прекоси реката, за да се яви в лагера му, посрещна го, готов да се вслуша в думите му.
— Откъде това весело настроение, Квинт Сервилий — зачуди се Кота.