Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Меган вече я нямаше там, където бе застанала преди. Почти бях готов да повярвам, че е била сетивна измама. Почти.
Не мога да удържам така, помислих си аз, когато черно острие удари якето ми и бе отблъснато от защитата му. Можах да усетя удара през ръкава, а диодите на якето започнаха да светят. Това яке изглеждаше много по-слабо от предишното. Може би беше някакъв прототип.
И наистина, следващото копие, което ме докосна, проби якето и разкъса кожата ми. Изругах и насочих светлината към друго петно мастилена мазна чернота. Повелителя на нощта скоро щеше да ме надвие, ако не сменях тактиката.
Трябваше да се бия по-умно. Повелителя на нощта трябва да е в състояние да ме вижда, за да използва остриетата си срещу мен, започнах аз. Тъй че беше наблизо — и въпреки това коридорът изглеждаше празен.
Препънах се, което ме спаси от това някакво острие да ми откъсне главата. Идиот, помислих си аз. Той може да се движи през стени. Няма просто да си стои на открито; едва-едва ще се подава навън. Трябваше само да…
Ето го!, мина през ума ми, щом съзрях частица от чело и очи, които се подаваха от отсрещната стена. Всъщност, изглеждаше твърде глупав, като дете в дълбокия край на басейна, което си мисли, че е невидимо, понеже в по-голямата си част е под водата.
Насочих светлината към него и опитах да стрелям в същия момент. За съжаление размених ръцете, за да държа фенера в дясната — което означаваше, че стрелям с лявата. Споменах ли какво мисля за пистолетите и точността им?
Изстрелът беше настрани. Искам да кажа, много настрани. Можех по-скоро да улуча летяща над стадиона птица, отколкото Повелителя на нощта. Но фенерът подейства. Не знаех какво ще стане, ако силите му изчезнат, докато преминава през някой предмет. За съжаление това май не го уби — лицето му се дръпна през стената, щом отново стана телесен.
Не знаех какво има от другата страна на тази стена. Тя се намираше срещу игрището. Тогава навън ли беше той? Не можех да се спра и да погледна картата на телефона си. Вместо това изтичах към близката будка. Бяхме прокопали там тунел под пода. Надявах се, че ако не спра да се движа, докато Повелителя на нощта е навън, на него ще му е трудно да ме намери, щом се появи отново.
Влязох в павилиона и пропълзях в тунела.
— Хора — прошепнах аз в телефона, докато лазех — видях Меган.
— Моля? — попита Тиа.
— Видях Меган. Жива е.
— Дейвид — каза Ейбрахам. — Тя е мъртва. Всички го знаем.
— Казвам ти, видях я.
— Зарево — обади се Тиа. — Опитва да се добере до теб.
Както пълзях, изпитах силно обезсърчение. Разбира се — илюзия. Но… тук нещо не беше наред.
— Не знам — казах аз. — Очите си бяха наред. Не мисля, че една илюзия може да бъде толкова подробна — толкова правдоподобна.
— Илюзионистите няма да са кой знае какво, ако не ги бива да създават реалистични кукли — обясни Тиа.
— Налага им се — Ейбрахам, не наляво! На другата страна. Всъщност, хвърли граната долу, ако можеш.
— Благодаря — леко запъхтяно каза той. Можах да чуя експлозията два пъти — веднъж през неговия микрофон. Една отдалечена част на стадиона потрепери.
— Фаза три е провал, между другото. Стрелях по Стоманеното сърце веднага след като се разкрих. Не стана нищо.
Фаза три беше теорията на Проф — че един от Верните може да нарани Стоманеното сърце. Щом куршумите на Ейбрахам бяха отскочили, то теорията не беше правилна. Имахме още само две идеи. Първата бе моята теория за кръстосания огън; другата — че пистолетът или куршумите на баща ми са били особени в някакво отношение.
— Как се справя Проф? — попита Ейбрахам.
— Държи се — отвърна Тиа.
— Той се бие със Стоманеното сърце — намеси се Коуди. — Можах да видя малко, но — искри! Изключвам се за момент. Почти ме догониха.
Приклекнах в тесния тунел и опитах да се ориентирам в ставащото. Все още можех да дочуя много стрелба и от време на време някой взрив.
— Проф привлича вниманието на Стоманеното сърце — обясни Тиа. — Все още обаче нямаме потвърдени попадения от кръстосан огън.
— Опитваме — каза Ейбрахам. — Ще замъкна следващата група войници да ме преследват по пистата, а после ще оставя Коуди да ги накара да стрелят по него през игрището. Това може да има ефект. Дейвид, къде си? Може и да ми се наложи да детонирам един-два взрива за отвличане на вниманието, за да изгоня войниците откъм тебе от укритието им.