Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Лицето на жената бе опънато със залепена сива лента, очите — отворени, с такава мъртвешка втренченост, каквато Лу Болд бе очаквал да види. Не му се искаше, нито би могъл да разглежда и другите части на мъртвото тяло. Беше още по-трудно за него, като знаеше, че жената, освен всичко останало, е била и изнасилена. Болд вдигна чаршафа и покри трагичните останки от нейното тяло. Чаршафът почервеня. Болд погледна към телевизора. Приближи се и затвори очите й.
— Добре ли си? — попита го лейтенантът.
— Уморен.
— Като свършим тук, защо не вземете няколко часа почивка? Всички бяхме на крак през цялата нощ. Аз ако не полегна за няколко часа ще бъда съвсем безполезен. — Той плъзна дланта на дясната си ръка по челото и лицето си.
— Искам да извикаме сина им — каза Болд. Отиде при телевизора и изпробва бутона за включване и изключване с писалката си. Екранът оставаше тъмносив, но говорителят започна да пращи.
— Той го е превключил на видео, а не на кабела. Поне е последователен. Това все още е част от неговия ритуал.
— И ние знаем къде работи — добави Шосвиц.
— Мисля, че знаем. Но не можем да бъдем сигурни. Може да е и обикновен купувач. Не можем да сме сигурни в нищо. — Болд искаше да каже още нещо, но почувства, че гръдният му кош може да експлодира като ужасяващ случай на разстройство и задушаване. Той натисна повторно копчето и екрана стана черен, съскането на говорителя престана. Ушите му пищяха от умората.
— Той кара фургон. Един обикновен клиент едва ли би шофирал фургон — каза Шосвиц.
— Да, карал е фургон — потвърди Болд. — Така мислим ние, но докато не проверим тубите на всички фургони, използвани от „Видеомаркет“, веригата от магазини, не можем да бъдем сигурни в това.
— Мисля, че е време — каза Шосвиц. — Колко са те, седемдесет и пет? Обзалагам се, че няма да отворят преди десет, може би в единайсет. Вземаме разрешението и изпращаме следователи. Това ще ни отнеме цял час. Те могат да вземат отпечатъци и да направят снимки за нула време. Не искаме да го изплашим, знам това, но и никога не можем да знаем дали бием точно в целта.
— От моя страна няма никакви възражения, Фил — каза Болд, изправяйки се. — Не мога да продължавам с деликатни методи и подходи. Не сега. Зная, че рискуваме да изгубим делото, ако вървим много бързо и припряно, ако не сме достатъчно внимателни. Но ако действаме твърде бавно, страхувам се, че ще видим още много картини като тази тук — каза и посочи към кървавия чаршаф. — Да не говорим за момчето. Ако загубим и момчето…
— Ей, аз съм с тебе. Продължаваме с гумите, нали? Готов ли сте?
— Готов съм.
— Добре!
— Аз лично ще проверя списъка на служителите чрез компютърната система на транспортния отдел, ако Ла Моя не е вече на бюрото ми, когато се върна. Сега трябва да действаме много бързо, Фил. Наистина бързо! В противен случай ще загубим и детето. Чувствам това, по дяволите останалото. Момчето е живо, Фил. Но до кога?
— Аз не бих разчитал на това, Лу — каза Шосвиц, поглеждайки към леглото. — При такъв престъпник като този, не бих разчитал на нищо.
Ла Моя беше заспал с ръце върху бюрото на Болд. Хъркаше. Болд го докосна леко по рамото и той скочи.
— По дяволите! — каза той, като разтъркваше сънените си очи. — Лош сън. — Той стана и отстъпи мястото на Болд. Изправен, каза на Болд ентусиазирано: — Ако той работи за „Видеомаркет“, трябва да е един от четиримата младежи. Само четири момчета са близки до профила на Научния център. Двама от тях са шофьори.
Болд вдигна листа с имената, оставен от Ла Моя върху бюрото и прочете написаното.
— А какво е направено по това?
— Крамер и аз организирахме четири екипа за наблюдение. Не беше лесно, като се има предвид колко е изтънял нашият отдел. Имаме добри хора. Разполагаме с шест часа. След това ще направя чудо, ако трябва, но ще поставя четири екипа за втората смяна. Не сте включени само вие, Крамер и Шосвиц. Всички са неженени. Нещо такова.
— Окей, окей, а какво знаем за тези четиримата? — попита Болд, гледайки списъка.
— Двама от тях са студенти в университета. Проверих много лесно. Другите са бяло поле. Няма непълнолетни. Не са регистрирани никакви данни за тях. Трябваше да загубя по няколко минути за проверка в щатските служби. Етикети на храни, институции, такива неща. Крамер помага също, има със себе си две „полички“ в тази работа. Ако профилът е верен, значи той е вътре. Няма начин да не го хванем, ако няма фалове.