Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— За мен не съществува никакво съмнение.
— И как ще го открием?
— Аз възстановявам последните две седмици на Фюлър по квитанции и фактори, които намерих в колата й. Те покриват времето до тридесети септември — деня, когато е наела уиндсърфа. Рано следобед е взела ферибота за Вешън, с предполагаема цел да тренира уиндсърфинг. Намери се билетът за отиване, но липсва билет за завръщане с ферибота, а колата й бе намерена близо до Кийтак, което ми дава основание да мисля, че не тя е върнала колата обратно, или просто е спестила обратния билет. Убеден съм, че някой друг е направил това. Той е паркирал колата при Кийтак, с цел да забави нейното откриване или да създаде впечатлението, че тя е отлетяла за някъде със самолет. Смятаме, че вероятно той е влязъл в нейния апартамент с нейните ключове, взел е някои документи, пакетирал е някои нейни принадлежности — отново, вероятно опитвайки се да ни заблуди, че тя заминава в отпуск. Вешън напълно съответства на това, което ми каза океанологът Ратлидж за подводните течения — добави Болд. — Ако тя е била хвърлена във водата при Вешън, неминуемо е било да изплува тялото й на брега при Алки Пойнт две седмици по-късно. — Той замълча за момент. — Няма съмнение, че е Фюлър.
— А коя е тя?
— Сега изясняваме. Някой е възстановявал изразходваните от нея суми. Някой я е подпомагал. Хората по кредитните карти в „Уелс Фарго“ — нейната банка — са прехвърляли плащанията в чековата й сметка, каквато е имала при тях. Депозитите към тази сметка биха могли да ни ориентират за кого е работила тя, макар и да не сме сигурни дали това ще ни помогне или не.
— Искам да зная коя е тя и с какво се е занимавала. Искам да зная също има ли някакви прилики със случая Дехавелин. Нещо подобно. Ако този човек е в моя отдел, Лу, искам го жив.
Телефонът иззвъня. Шосвиц вдигна слушалката, послуша и настръхна.
— Гадна работа! — каза и затвори телефона. — Две нови жертви, Лу! Мъж и жена този път. Същите кръстове на гърдите. Жената изтърбушена. Точно както предупреди Дафи, той се е побъркал.
44
Къщата беше с изглед към Шрийн Лейк. Съпрузите изглеждаха около четиридесетгодишни. Той бе облечен в синя роба, леко стеснена в талията, гърлото му бе прерязано. Очевидно е бил тръгнал назад, след като е бил ударен, и е паднал върху петфутовия фикус, където е умрял, прегънат върху облегалката на канапето. Гръдният му кош — разрязан със символа на кръста — от гърда до гърда и от гръкляна до пъпа. Колко пъти Лу Болд бе видял този знак? Той погледна настрана, затвори очи и си пое дълбоко дъх.
Униформеният полицай от квартала каза на Болд и Шосвиц:
— Един от членовете на автомобилния клуб ги е намерил. Задната врата била отключена. Съпругата е горе — каза той, като се спря и посочи, явно не желаейки да се качва при нея.
Шосвиц го освободи.
— Ейбрамс и Диксън казаха, че това трябва да е станало преди полунощ.
— Това означава минути след убийството на Левитови — каза Болд.
— Трябва да е дошъл направо тук. — Ейбрамс огледа наоколо за следи от автомобилни гуми. — Улицата е твърде чиста. Едва ли ще се намери нещо.
Шосвиц се спря, после тръгна след Болд нагоре.
Болд погледна към втория етаж с известно колебание, преди да поеме по стъпалата. Сърцето му биеше учестено. Как ли би изглеждало това — да отвориш входната врата на своя дом и някой тутакси да ти пререже гърлото? Той се чудеше дали съпругата не е излязла поне до горната площадка на стълбището, за да разбере кой е чукал на вратата в единайсет и трийсет през нощта. Може би в този момент нейният съпруг се е обърнал назад, за да й каже, че са донесли цветя. Не е ли влязъл Кръстатия убиец през задната врата, пренебрегнал формалностите на своя ритуал? А може би съпругът е слязъл, любопитен да узнае причината за дочутия от него шум.
Болд стигна до горната площадка и влезе в преддверието. Вратата на спалнята бе широко отворена. Светлините — запалени. Десетки фамилни снимки бяха окачени по стените, малки и големи, цветни и черно-бели, моментални любителски и професионални по качество. Щастие е греело тук сред смесицата от символи на горния слой на американската средна класа: пикници, десетскоростни велосипеди, спортни занимания, история на израстването на единственото дете от бебе до висшето училище. Източна подготвителна школа, мислеше си Болд.
— Добре е да съобщим на техния син — каза той, обърнат към празното антре.
Шосвиц изруга зад него.
Болд влезе в стаята. Не искаше да прави това. Не искаше да бъде тук въобще. Искаше някой друг да се заеме с този случай. Желаеше някой друг да поеме неговия живот поне за късо време. Искаше ваканция, през която да не бъде Лу Болд.