Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Един човек, доведен до лудост и луд човек са двама различни хора според моя начин на мислене, сър! Това е човек, който е полудял, и като професионалист аз ви съветвам да не забравяте тази разлика.
— О, боже — вметна Шосвиц.
— Да не забравяме, че той е един болен човек. Мое задължение на професионалист е да подчертая това пред двама ви. Аз ненавиждам действията на този мъж не по-малко от вас, а като жена, може би и повече. Не трябва да смесваме действия и отговорни дела. Този човек не е по-отговорен за това, което прави, отколкото вие и аз.
— Не мога да го възприема! — извика Шосвиц. — Той знае дяволски добре какво прави.
— Не! Той не знае! — Тя погледна към Лу Болд за подкрепа. — Мой дълг е да изразя мнението си. — Неочаквано възмутена, тя стана от стола. — Това ли е всичко, лейтенанте? — попита, без да го поглежда.
— Дафи! — каза умоляващо Болд.
Тя напусна залата без всякакви извинения.
— Харесва ми! — каза Шосвиц съвсем невинно. — Наистина е умна.
Болд гледаше към вратата. Сега съжаляваше за тяхната интимност. Завладя го чувство за празнота от мисълта, че е допуснал грешка. Не разбра напълно Дафи. Не бе ли това неговият начин да се завърне при Елизабет?
— И така? — питаше Шосвиц. — Какво предлагате?
— Какво предлагам? — каза Болд сухо. — Да направим всичко, за да си върнем Джъстин, ето какво! Правилно? — каза съвсем твърдо. — Като отхвърляме очевидни неща, така ще става. Проклет да съм, ако чакам да одобряват разходите…
— Лу… — прекъсна го Шосвиц.
— Говоря напълно сериозно, Фил! Капитанът ще ни подхвърли типичните лайнарски разсъждения… „Ще вървим по-бавно. Да наблюдаваме. Да икономисваме разходи.“ Добре, но това не е търговия. Започваме да действаме въпреки всякакви прегради, поне доколкото се отнася до мен. Той е само на тринайсет години, Фил. На колко години е Уилям?
Шосвиц погледна към фамилната снимка. Момчето беше с бейзболна бухалка. Лейтенантът остана безмълвен.
В рапорта на криминологичната лаборатория се заявяваше, че отпечатъците от десен палец върху капачката на бензиновия резервоар на колата на Джудит Фюлър съвпадаха с отпечатъците, снети от картонената чиния в боклука на Бетси Норвак. Не съвпадаха с отпечатъците от полуизгорелите кибритени клечки, намерени под навеса за коли зад къщата на Крой. Въпреки че шофьорът на колата на Фюлър бе я почистил напълно, все пак бе пропуснал капачката, което позволяваше сравнението на отпечатъците. Посредством обувките „Рокпорт“ Дехавелин се свързваше с изчезналата Бетси Норвак, а отпечатъците от палците свързваха Норвак с Фюлър. По такъв начин Болд имаше вече връзката между трите жени и убиеца — предполагаемия дубльор. Най-после усилията на Болд и Ейбрамс да съберат всички камъчета в мозайката на доказателствения материал, бяха възнаградени. Но Болд нямаше време да се наслаждава на този успех.
Той забеляза Ла Моя с крайчеца на окото. В първия момент остана спокоен, но изведнъж се сети, че Ла Моя трябваше да охранява Боби Гейнис. Веднага отиде при наперения като петел млад детектив и го стисна за рамото изотзад.
Ла Моя се наежи от неочаквания контакт. Той, както и мнозина от офиса, беше на крак в продължение на повече от двайсет часа непрекъснато. Беше на границата.
— Хей, по дяволите! — изръмжа той и веднага се завъртя, за да види кой е зад него. — Съжалявам, сержанте! — бързо се извини. — Нерви.
— Защо не сте при Гейнис?
— Спокойно, сержанте! Върнах се за минутка. Крамер ме смени. Аз не мога да работя двайсет и четири часа, нали?
— Крамер?
— Като сержант Крамер — каза той саркастично.
Болд не бе виждал Крамер през цялата нощ. Според начина, по който отговаряше младият детектив, Крамер най-после бе намерил възможност да се включи по някакъв начин в така наречените полски работи.
— Какъв е нейният адрес? — попита Болд.
Апартаментът на Боби Гейнис се намираше в един блок в северния край на У-секцията, на изток от I-5. Той паркира колата си до предния блок и се приближи до главния вход на сградата откъм запад. Ла Моя го бе осведомил, че всички останали входове на блока били с автоматични брави и постоянно заключени — само входът на тази секция бил достъпен. Нейният блок бил оцветен в кремаво.