Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Шосвиц и Болд се преместиха встрани и Шосвиц нареди на патрулния да слезе и да не допуска никого да се приближава до идването на линейката. Той взе фенерчето с мигащи светлини от ръцете на патрулния. Десетки видеокасети бяха разпилени по пода.
— И нито дума на никого — посъветва го Шосвиц.
Патрулният напусна колата. Пространството беше тясно за трима души. Болд се обърна назад. Достатъчно кръв бе видял в последно време. Тялото се беше прегънало напред в твърде неудобна поза. Шосвиц потърси пулса по окървавената шия на престъпника. Кимна.
— Почти няма пулс — каза той.
Портфейлът на шофьора стърчеше наполовина извън задния му джоб. Шосвиц го изтегли и го отвори. Освети го с фенерчето и извади някакви бележки, под които се намираше шофьорската книжка и снимката.
— Херман Викоф — прочете.
— Този е твърде едър — каза Болд.
— Какво ли означава това?
— Този гей е твърде едър и не носи гуменки.
— Но той бягаше от нас, Лу? Какво, по дяволите, искате да кажете?
— Не е същият! — каза Болд нервно.
— Изглежда ми същият! — обади се Крамер.
— Насочете светлината насам! — помоли Болд. Той повдигна един от видеозаписите. Етикетът бе изкривен и небрежно надписан.
— Това е вашето основание за преследването — каза.
— Какво говорите? — Очевидно Шосвиц бе недоволен от поведението на Болд.
— Лу!… — каза укоряващо Крамер.
— Контрабандни видеозаписи! Ето защо е бягал от нас. Не е този, който ни трябва, Фил!
— Лу! — извика Шосвиц, видимо объркан.
— Една стъпка навреме, нали, лейтенанте? — попита Крамер.
— Да ти пикая на такава стъпка! — изруга Болд и си тръгна.
Трябваше да си пробива път през тълпата от полицаи и любопитни зяпачи. Няколко камери блеснаха срещу лицето му, множество репортери произнесоха неговото име последвано от въпрос. Светлините го заслепяваха, той вдигна ръце и направи щит над очите си, за да стигне по-бързо до колата.
— Лу! — провикна се Шосвиц откъм фургона.
Лу Болд чу, но се престори на глух; принуждаваха го да заобикаля, но той не се поддаде — ако беше застанал на място за секунда, пресата щеше да го заобиколи и задържи. Всъщност как пресата се озова тук толкова бързо?
— Детектив Болд! — гърмеше гласът на Шосвиц.
Болд стигна до колата си и отвори вратата. Погледна назад само за секунда, но това беше достатъчно, за да срещне погледа на Шосвиц, който бе обграден от медиите зад фургона. Бели стерилни светкавици се сипеха, докато репортерите се надвикваха. Шосвиц закри очите си с ръце пред светлината на една телевизионна миникамера. Болд дръпна вратата и завъртя контактния ключ. Чистачките заскърцаха по стъклото.
Кървавите гледки на жертвите изчезнаха.
Вместо тях виждаше само изтерзаното лице на Джъстин Левит и мъртвешкия, безцветен поглед на неговия убиец.
46
Болд намери Джон Ла Моя в пушалнята извън Следствения отдел — „Пещерите“. Ла Моя изглеждаше много уморен, също като Болд. Те пиеха нескафе, което Болд купи от един монетен автомат. Имаше вкус на слаб, сладък бульон. Болд го постави настрана и с интерес наблюдаваше Ла Моя, когато той също остави кафето си.
— Името му е Мило Ландж — каза Ла Моя. — Подписал е за фургон номер три миналата нощ. Той е доставил „Рицарите“ на Фабиано. На негово име се води същият фургон и през нощите, когато бяха убити Хюстън и Крой. Той ще да е нашето момче. Адресната регистрация в шофьорската му книжка отдавна е просрочена — същият адрес фигурира и в неговата молба за работа до „Видеомаркет“. Няма постоянен адрес. Няма да бъде лесно неговото проследяване. Записан е под номер сто и четиридесет, висок пет стъпки и седем инча. Собственикът ми каза, че е тънък като релса.
Болд попита:
— Ще се върнем към него. Какво ще кажеш за другите?
— Запомних само датите на Хюстън и Крой. Не съм проверявал за другите.
— Направи го!
На излизане Ла Моя се сблъска с Ейбрамс. Човекът от следствения отдел облиза устните си и попита Болд:
— Искате добрите или лошите новини?
— Предпочитам добрите. Късно е.
— Амин! — каза оплешивяващият негър. — Окей! Добра новина е това, че снехме частични отпечатъци от палец върху кутията на видеокасетата, които съвпадат с тези от кибритените клечки.
— А лошата новина? — попита Ла Моя.