Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Замислих се за момент. Той имаше право, не виждах какво ще изгубим. Но Хортън ме беше излъгал и ни бе заложил капан. Не ми се приказваше с него. Даже нямах намерение да го оставя жив, след като всичко това приключи.
Държах се като глупак. Първо тактиката.
— Добре, дай телефона — въздъхнах аз.
Полковникът отговори бързо, може би очакваше да го потърся.
— Хортън.
— Искаше да ти се обадя.
— Слава богу! Вече се готвех да съобщя на линкълнската полиция за бомбена заплаха. Но това нямаше да предотврати атентата, само щеше да…
— Да го пренасочи, знам.
— Моля те, кажи ми, че си там. И че ще го предотвратиш.
— Предишния път, когато знаеше къде ще бъда, ми прати четирима убийци.
— Това беше най-голямата грешка в живота ми, несъмнено.
Стори ми се, че говори искрено. Не че имаше значение.
— Как ни откри там? — попитах, като си мислех за Тревън.
— С национални технически средства.
Може и да не ме лъжеше. Нямаше как да разбера. Дори не бях сигурен защо съм си направил труда да го попитам. Просто ме гризеше неразрешеният въпрос.
— Ако си в Линкълн, искам да помогна — продължи той. — С всичко, каквото мога.
— Тук сме — потвърдих. Чувствах се отвратително, че му доставям това удоволствие.
— Добре.
— И Гилмор е тук.
— Да, знам.
— Трябва да науча къде е. Джиесемът му е изключен. Можеш ли да го откриеш?
Последва кратко мълчание.
— Ще се обадя на един-друг. Как да се свържа с теб?
— Аз ще ти позвъня.
— Благодаря — отвърна Хортън и затвори.
Никой не спа. В три през нощта Канезаки закара Докс на строителния обект. Аз се обадих на Хортън. Още не знаеше нищо. Приятелят на Канезаки му съобщи, че джиесемът на Гилмор продължава да е изключен. Започвах да изпитвам мрачно предчувствие. Не само, че нямаше да успеем да предотвратим атентата. Щях да се чувствам виновен, че съм задействал всичко това.
Реших, че каквото и да се случи и колкото и дълго да се наложи да чакам, Хортън ще умре. Предполагах, че в крайна сметка всъщност няма да има значение, но тази мисъл поне ме разсейваше и донякъде ме утешаваше. За известно време дори ми помогна да се унеса.
31.
Когато навън започна да се развиделява, отново позвъних на полковника. Очаквах най-лошото.
— Добра новина — съобщи той.
Опитах се да не се обнадеждавам прекалено.
— Какво става?
— Безпилотният самолет. „Пепелянката“. Лети с навигационна система. Трябва да се свърже със сателита. Така…
— Ще разберем откъде е излетяла.
— Точно така. Един мой приятел от Националната разузнавателна служба ще следи само за този сигнал. Веднага щом получа координатите, ще ти ги дам.
— Може да нямаме много време. Дори не сме сигурни, че той ще е в района на Линкълн.
— Знам. Но би трябвало да се справим. „Пепелянката“ може да лети цял ден. Съмнявам се, че Гилмор ще иска да я остави толкова дълго във въздуха, но няма нужда и да чака до последния момент. Предполагам, че ще я вдигне поне час преди стрелците да влязат в училището. Това ще му даде време в случай на механични или други проблеми. Но трябва да мога да се свържа с теб.
Продиктувах му номера на сателитния телефон на Канезаки. Радвах се, че не се налага да му дам номер на джиесем.
— Ще пътувам с кола — поясних аз. — Обади ми се веднага щом научиш.
Уведомих другите, после повиках Докс по радиостанцията.
— Ей, не те будя, нали?
Той се позасмя.
— Обичам да се закачаш. Какво става?
Обясних му.
— Е, това е добре. — Звучеше умерено доволен — това, знаех от опит, беше най-силната му емоция, когато се намираше в своята снайперистка зона, при каквито и да е новини.
— Как е видимостта? — попитах.
— Чудесна на тая светлина. Виждам всичко.
— На покрива ли си?
— Един етаж по-ниско. Съмнявам се, че някой може да ме види отгоре, защо обаче да рискувам?
— Добре, успешен лов.
— И на тебе, готин. Ако не свалиш оня безпилотен самолет, моите успехи ще отидат по дяволите. Тревън и Ларисън също няма да са доволни.
Искаше да каже, че Тревън и Ларисън, които щяха да са на земята при училището, ще се намират в радиуса на взрива и ще бъдат изпепелени. Заедно с бог знае колко деца.