Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Мама му стара! — възкликна той, като извади една дълга черна карабина и я подхвърли в ръце. — „Найтс Армамент СР-25“, с интегриран заглушител, пълнител с двайсет патрона и… Ооо! Оптиката е на Лиополд Марк 4 HAMR. Досега не съм си играл с такова нещо. Ще има ли къде да го пробвам?
— Ще намерим място — успокои го Том. — Там, където отиваме, има много голи полета.
Той приклекна и отвори ципа на втората чанта.
— Тук ви е комуникационната техника. Слушалки „ИНВИЗИО Диджитъл Иърс Х5“ и радиостанция Х50. Хендсфри, сензорен микрофон. Всичко е криптирано и ще можем да разговаряме помежду си.
— Други оръжия? — попита Ларисън.
Канезаки бръкна в чантата и извади пистолет, който отлично познавах.
— „Хеклер и Кох“ МК 23 СОКОМ със заглушител „Найтс Армамент“. По един за всеки.
Той го подаде на Ларисън, който по навик провери дали е зареден.
— Страхотен пистолет, ама със заглушителя е дълъг колкото пушка — изтъкна Тревън. — Къде ще го носим?
Том отново се наведе над чантата, извади голямо черно дипломатическо куфарче и го отвори. В стиропореното гнездо лежеше пистолет с монтиран заглушител.
— Знам, че в градска среда няма смисъл да се опитваш да криеш такова оръжие в себе си — каза Канезаки. — Но можеш да го измъкнеш от куфарчето за по-малко от секунда. Щом вече е навън, няма значение кой го вижда. А ако куфарчетата не ви изглеждат подходящи, имам и спортни сакове.
Тревън удовлетворено кимна.
— Бронирани жилетки, надявам се? — включих се в дискусията и аз. — Нали разбираш, за всеки случай.
— „Драгън Скин“ — успокои ме Том. — Могат да спрат множество 7,62-милиметрови куршуми.
Той извади една папка и я разтвори.
— Това са снимки на училището и района наоколо от сателит и откъм улицата. Някои са от „Гугъл“, други са военни. Би трябвало поне да ви дадат известна представа. Там ни чака ван. Когато кацнем, ще направим обиколка.
Разгледахме снимките. Училището представляваше квадратна тухлена сграда извън центъра на града, двуетажна, заобиколена главно от участъци, обрасли с трева. Имаше един главен вход, но от другите три страни също бяха разположени входове и изходи.
— Ако и четиримата стрелци възнамеряват да минат през главния вход, добре — казах аз. — Но ако се разделят, ще ни трябва човек от всяка страна на сградата. Следователно няма кой да се заеме с оператора на безпилотния самолет.
Канезаки ме погледна.
— Не броиш мен.
— Вярно, не те броя — потвърдих аз. — Том, вече сме разговаряли на тази тема. Ти си страхотен разузнавач, обаче не си за работа на терен. Ако се падне да покриваш не онзи вход, който трябва, може да се окажеш сам срещу четирима. Не става.
— Има по-добър начин, струва ми се — обади се Докс.
Всички насочихме вниманието си към него.
— Вижте постройките около училището. Какво има тук?… Черква, видеомагазин, автокъща и хотел, май че е „Холидей Ин“. Между тях има само равни терени и от всяка от тия точки имам пълна видимост към две от страните на училището. С наблюдател долу за потвърждение на целта, с новата карабина и с тия малки разстояния, мога да поваля четири обекта за четири секунди. Ако Том поеме наблюдението, Тревън и Ларисън ще останат свободни да покрият другите две страни на сградата, а Рейн — да неутрализира оператора на безпилотния самолет, където и да се установи той.
Не знаех дали наистина се нуждае от Канезаки в качеството на наблюдател, или просто му дава някаква работа, за да го успокои.
— Или ще поеме наблюдението, или ще ми е шофьор — казах аз. — Зависи къде и кога локализираме Гилмор и какъв е теренът.
Никой не възрази. Реших, че този подход е разумен. Тревън и Докс бяха най-добрите бойни стрелци, Докс беше единственият снайперист. Аз поемах оператора на безпилотния самолет, който най-вероятно щеше да е сам и дори да имаше оръжие, вниманието му щеше да е насочено към задачата, която изпълняваше.
— Каква е охраната в това училище? — попита Тревън.
— При нормални обстоятелства просто няма такава — отвърна Канезаки. — Но заради всички тези слухове за атентати срещу училища много градове поставят полиция на входовете. Мисля, че и в нашия случай ще е така.
Тревън кимна.
— Театрална демонстрация.
— Точно така — потвърди Ларисън. — Едно или най-много две отегчени ченгета на входа с пистолети трийсет и осми калибър, прибрани в кобури. С малко бързина, изненада и агресивност всички ще са мъртви още преди да осъзнаят, че има проблем.