Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Дълбоко си поех дъх и го изпуснах, приготвяйки се да атакувам камиона. Започнах да броя. Едно, две…
Чух три тихи пукота, после гърмеж. Откъснах се от силоза и се затичах право към камиона.
Нямаше нужда. Канезаки беше на крака, вляво от камиона, държеше оръжието си на равнището на брадичката, наклонен към земята. От дулото на заглушителя му излизаше дим. Наведох се и погледнах под шасито. От отсрещната страна имаше тяло.
— Мъртъв ли е? — извиках аз.
— Да, струва ми се. — Гласът му показваше, че е в шок.
— Ами, провери, мамка ти!
Чух още един тих пукот. После:
— Мъртъв е.
Докс, в ухото ми:
— По дяволите, под обстрел съм.
Каза го толкова спокойно, че ми трябваше известно време, докато разбера смисъла.
— Някой стреля по тебе, така ли?
Тревън и Ларисън крещяха. В училището явно цареше пълен хаос.
— Да, онова ченге — поясни Докс. — Трябва да ме е видял. Добро зрение. Ще му е нужен страхотен късмет, за да ме улучи оттам, обаче все пак ще съм признателен, ако някой ме отърве от него. Предпочитам да не застрелвам полицай. Тревън, Ларисън?
— Ей сега — обади се Ларисън.
— Благодаря — каза Докс. — Все още няма и следа от самолета. От училището се изсипват купища деца. Браво!
Изтекоха няколко секунди. Чух глух звук, изхрущяване, после отново Докс:
— Благодаря, господин Ларисън! Ох, това трябва да е доста болезнено.
— Какво стана? — попитах аз.
— Ударих ченгето с тояга — поясни Ларисън. — Взех му оръжието.
Чух го да казва:
— Ето, много се извинявам, господине. Ние сме служебни лица, не сме тук, за да навредим на никого. Училището е под атака и трябва да избягате на разстояние, преди да избухне бомбата, разбирате ли? Просто тичайте с децата, те имат нужда от вас.
— Виждам го — съобщи Докс. — Движи се доста бързо. Ще трябва да му дам малко олово.
Двамата с Канезаки се втурнахме към пулта на самолета.
— Добре ли си? — попитах го.
— Улучи ме в жилетката. Само ме събори на земята. Нищо ми няма.
Проснат по гръб с подвити под себе си крака и отворени невиждащи очи, Гилмор все още държеше лаптопа. Погледнахме екрана. Камерата показваше училището. Самолетът летеше право към него.
Чух тих пукот. Образът на екрана се разтърси, след това се стабилизира.
— Улучих го, ама не по носа — информира ни Докс. Последваха още няколко пукота. Картината силно затрептя, но отново се стабилизира.
— От какво е направено това нещо, по дяволите? — възкликна моят партньор. — Току-що го прострелях шестнайсет пъти. Добре, ще презаредя.
— Ларисън, Тревън, махайте се оттам — извиках аз. — Направихте каквото можахте. Няма време. Вървете!
Училището беше в центъра на екрана и бързо се уголемяваше. Помислих си, че самолетът е на не повече от няколко секунди от удара.
— Добре, миличък — чух да произнася Докс. — Хайде сега, виж какво съм ти приготвил.
Разнесе се методична серия пукоти. Образът на екрана се разтърси. Разлюля се. Стабилизира се, изпълни целия екран…
И после камерата започна бясно да се върти.
— Добре! — В обикновено свръхспокойния му снайперистки глас долових тържествуващи нотки. — Едно на нула за отбора домакин.
Небето прелетя покрай екрана, после земята, след това всичко започна да се движи толкова бързо, че не различавах абсолютно нищо. След миг екранът помръкна.
— Къде падна? — попитах.
— Не в училището — осведоми ме Докс. — На паркинга. Мамка му, за малко. Никой не е пострадал, струва ми се.
— Бойните глави взривиха ли се?
— Не. Гилмор трябва да ги е настроил да се взривят при сблъсък на носа.
— Тревън, Ларисън, добре ли сте?
— Да — потвърди Ларисън. — Отдалечавам се на югоизток.
В далечината чух сирени.
— И аз — обади се Тревън. — Няма да е зле някой да ме прибере. В момента имам чувството, че малко бия на очи.
— Вървете към сборния пункт — казах. — Докс, особено ти. Онова ченге ще съобщи за снайперистки огън, идващ от твоята позиция. Среща след двайсет минути. Или след по-малко, както кара Канезаки.
Очаквах Тревън и Ларисън да се измъкнат без проблеми в суматохата около училището. Ала скоро щяха да се появят свидетели, които свързано щяха да ги опишат на пристигналата полиция. И Докс трябваше да се отдалечи от скривалището си.