Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Американецът обаче успя да го удари отстрани на кръста. Сигурно болеше. Лицето на монголеца почервеня и той се наведе напред, неспособен да се задържи изправен. След такъв удар в бъбреците сигурно щеше да пикае кръв. Замахна отново с ножа, този път малко по-неуверено, тъй като болката все още не му даваше да си поеме дъх.
Нокс се възползва от ситуацията и заби юмрук ниско в ребрата му. Усети как костите изпукаха под кокалчетата му.
Монголецът изрева и Нокс разбра, че ударът му беше уцелил точното място. Беше успял да го разконцентрира, а разконцентрираният боец бе изгубен. Нокс отправи трето кроше ниско в корема на монголеца, малко над долната част на срамната кост. Монголецът бе осъзнал колко уязвим е, когато е приведен така, и изведнъж рязко се изправи. Това обаче даде на Нокс очаквания достъп до гърдите му. Той скочи напред, рискувайки да попадне твърде близо, и стовари юмрука си право в сърцето му с такава сила, сякаш ръката му щеше да излезе през гърба.
Монголецът прибели очи, когато сърцето му излезе от ритъм, и се свлече на пода, останал без дъх…
Нокс взе мобилния му телефон, но подхвърли личната му карта, за да можеше полицията да я намери. Излезе и затвори вратата след себе си. Опита се да побегне, но беше твърде изтощен. Кръстоса ръце пред гърдите си, за да скрие кръвта по тях, и пое бързо напред.
След малко написа съобщение на Козловски, но го прие като признак на слабост. Обещанието обаче си беше обещание, а и Нокс се нуждаеше от връзките му, за да измъкне Дулич.
„Камерата е твоя“, написа му той.
17:30 часа
Шен Деши забеляза, че чужденецът все още носеше същите сини дрехи на уличен работник, с които бе отишъл до мястото. Сега мъжът излезе от уличката и побърза да се смеси с тълпата.
Беше го забелязал на влизане, и то не заради гащеризона на уличен метач, а заради походката му. Шанхайските работници обикновено се влачеха мудно, привели уморените си тела. Този мъж обаче имаше жива и пружинираща походка.
Шен съзнаваше важността на информаторите си; знаеше и че този мъж бе важен за Козловски. Полицията и тайните служби се избиваха да се доберат до такъв информатор. Този wai guo ren отговаряше на описанието на мъжа, когото търсеха. Ако успееха да го закопчаят, това би означавало успех за всички „железни ръце“, а и самият Шен щеше доста да се издигне в очите на началниците си. За съжаление обаче връзките на неговия отдел с американците изключваха всякакви арести. Беше дал дума, че няма да направи нищо, преди да му се обадят, затова така и не помръдна.
Минути по-късно Шен получи така дългоочакваното обаждане от Козловски и веднага извади визитната картичка на полицейския инспектор, за да му позвъни и да му предаде чутото. Докладва, че е видял търсения wai guo ren и даде информация между кои пресечки се намира.
— Щом го заловите, държа да получа всяка информация, която заподозреният ви предаде — наблегна на думите Шен.
— Да, разбира се, сър. Всяка информация ще ви бъде съобщена своевременно — отговори капитанът с боязлив тон, сякаш бе получил втори шанс за живот.
Любимото житейско кредо на инспектор Шен Деши бе: „Защо да вършиш черната работа, когато друг може да я свърши вместо теб“. Щеше да остави притеснения капитан да изтръгне истината от чужденеца с бой и нямаше да си цапа ръцете с кръв.
Сега тръгна с преднамерено бърза крачка по тясната уличка, водеща към жилището на монголеца. Така и не си помисли дали да почука, преди да влезе — просто изрита ключалката с тежката си обувка и вратата отхвръкна навътре.
Монголецът седеше на края на постелката на пода, която му служеше и за легло. Изправи виновно глава и вдигна ръце в защитна поза, но си личеше, че е смазан. Шен го прочете в погледа му.
— „Специални служби“ — представи се той бавно на мандарински. — Разбираш ли? — Извади служебната си карта. — Ако посмееш да ме нападнеш…
Монголецът изпъна десния си крак и се опита да го препъне, но Шен реагира светкавично и го парира също с крак. След това скочи, изблъска монголеца по гръб, притисна с коляно слабините му и заби върха на ножа в дланта му. Със свободната си ръка хвана поваления противник за гърлото и процеди: