Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Грейс стигна до бункер 4 и отвори още една метална врата; влезе и я прихлопна след себе си. Стаята миришеше лошо на пот, цигарен дим и пица. По сивите циментови стени бе залепена изолационна пяна, а по пода си личаха останките от стар мокет. От стените стърчаха кабели и контакти, а от тавана висяха две бледи луминесцентни лампи.
„Докъде съм стигнала“, помисли си тя — да се крие под земята като някакво животно. Бе принудена да лъже и да дава подкупи, за да се добере до тази тясна стая, и всичко това заради многото други лъжи и подкупи. „Злото ражда само зло“, спомни си поговорката тя. Изведнъж усети как я обзема смесица от чувства — мъка, гняв, ярост… Шок от натрупания по време на неуспешната акция адреналин и безсилие от факта, че бе обиколила половината град с пътна чанта, натъпкана с вестници. Как ли щеше това да се отрази на Нокс и на неговите усилия да освободи заложниците?
Мокра и разтреперана, Грейс погледна към затворената врата и за миг се зачуди дали Нокс щеше да дойде, или това, че бе изгубила парите, означаваше, че изцяло е провалила мисията!
17:26 часа
Нокс заведе Лу и Данър при подземните зали за репетиции, където Грейс трябваше да се погрижи за Данър, докато наблюдава внимателно и предателя Едуард Лу.
Грейс и Нокс си размениха само няколко думи. Погледът, с който тя го посрещна, когато пристигна пред вратата на бункера, му каза всичко — Грейс знаеше за Едуард… Нокс остана изумен от този факт. Не можеше да си обясни откъде бе разбрала, но съвсем ясно видя, че не се изненада при вида на вързаните ръце на Лу, а и самата тя го сграбчи грубо за раменете и го завлече в помещението.
— За това по-късно… — каза Нокс, потупвайки пътната чанта, в която имаше сто хиляди долара.
— Къде отиваш? — извика тя след него.
— Ако държиш девет десети от нещо, то е твое — отвърна той и излезе.
Нокс влезе в мюсюлманския квартал, облечен в светлосин гащеризон, каквито носеха градските метачи и събирачите на смет. Носеше пътна чанта „Найк“, а лицето му беше умело скрито от козирката на ниско нахлупената шапка и от безличната бяла стерилна маска, каквато мнозина носеха, за да се предпазват от градския прахоляк и смог.
Само пътната чанта изглеждаше някак не на място, преметната през рамото на уличен метач, но все пак беше началото на почивните дни около Националния празник и никой не обръщаше внимание на такива детайли…
На път за апартамента на монголеца прекоси тясната и разкаляна от дъжда уличка. Все още предстоеше тайфунът да се разрази с пълна сила. Много по-малко се тревожеше за монголеца, отколкото за полицията или за другите, на които вероятно Козловски вече го беше предал, тъй като знаеше, че всеки момент можеше да се озове под гумите на някой автобус — ей така, в знак на отмъщение…
Беше съобщил на Козловски адреса на монголеца в замяна на възможността да напусне страната. На Данър бе разказал подробностите на свръзката, в случай че не успееше да стигне жив до бомбоубежището. Последното парче от пъзела обаче си струваше риска — ако можеха да прехвърлят отговорността за отвличането и получаването на откупа върху монголеца, то нито той, нито Грейс, нито дори Едуард Лу щяха да бъдат обвинени, че са били замесени в това. А и Козловски, изглежда, бе единственият човек с достатъчно власт, за да измъкне Дулич от страната невредим.
Тръгна по-бързо по уличката, усещайки нечий поглед в тила си. Счупи върха на джобното си ножче, докато бърникаше в ключалката на монголеца, но успя да отвори вратата, без видимо да й навреди. Заключи след себе си и набързо отвори подвижния панел в стената, където се криеха видеокамерата и китайската валута, които бе видял преди. Извади диска от камерата, тъй като той беше доказателство, което можеше да му свърши добра работа, и напъха в джобовете си четири пачки от по 10 000 юана — достатъчно, за да си купи някоя и друга услуга…
Мястото беше прекалено тясно, за да побере пълната чанта, и на Нокс не му оставаше друго, освен да отдели малко време, за да разопакова доларите и да натъпче пачките в свободното пространство в нишата. Щом приключи, стената изглеждаше така, сякаш бе облицована с изолация от стодоларови банкноти. Нокс натъпка и празната чанта в едно от празните пространства, така че отвън всичко изглеждаше чисто и подредено.