Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Еди… — започна Грейс.
— Американецът! — прекъсна я той. — Само ако бяхме оставили американеца. Но всички планове са обречени, нали? — тъжно добави той.
— Еди…
— Те ще ме убият, Йойа. Какво ще стане със семейството ми? Аз ги посрамих. Нямах друг избор.
Грейс се опита да обмисли чутото. Какво показваше големината на числото, заради което „Бертолд Груп“ си беше платила? Нито един подкуп не можеше да е в размер на милиарди юани. Какво ли означаваше това огромно число?
— Чужденецът взе парите от откупа. Върни ги, братовчедке, дай ги на баща ми — каза Еди.
— Вече е твърде късно за това. Парите платиха свободата ти.
— Трябваше по-рано да се усетя, че тези хора не биха се спрели пред нищо.
— Кои са те? — попита тя. — Какви са тези монголци?
Едуард сви рамене.
— Аз съм само куриер, предавам съобщения. Откъде да знам? Ще ти кажа едно обаче: онзи мъж беше зъл, в очите му се четеше смърт.
— А тази фабрика? — продължи да разпитва Грейс. — Видях я на видеозаписа…
— Виждала си видеозаписа? — изуми се Лу и скочи на крака.
— Къде е това? Къде се намира фабриката? — попита Грейс. Мястото, където и да беше, явно бе в центъра на проблема…
Изведнъж я опръска нещо топло. Едуард Лу се люшна напред и главата му тежко тупна на мръсния килим.
Клейт Данър стоеше зад него, все още стиснал дървената закачалка за дрехи. Канеше се да замахне и да го удари втори път.
Грейс скочи на крака и го хвана за китките, предотвратявайки втори удар. Очите на Данър блестяха от ярост.
— Спри! Спри! — изкрещя тя.
Но Данър беше достатъчно едър и я изблъска настрана.
— Достатъчно! Достатъчно!
Данър беше объркан, полусънен… Очите му не можеха да се фокусират. Не й отговори нищо. Изглежда, дори не я беше чул. Дали не ходеше насън? Дали не бе изпаднал в наркотично състояние, причинено от травмата? Опита се отново да удари Лу по главата с окървавената закачалка, но усилието явно го беше изтощило и гневът му се изпаряваше… Грейс успя да се пребори и да изтръгне закачалката от ръцете му. Данър се препъна, опря гръб в стената и се свлече на пода, заравяйки лице в шепите си.
— Всичко ще бъде наред — успокои го тя.
Едуард Лу обаче остана да лежи в безсъзнание на пода, с кървяща рана на главата. Всъщност братовчед й изглеждаше полумъртъв.
17:45 часа
Нокс пристигна в бункера с две чанти спортни дрехи и два чадъра. Почука на вратата и Грейс му отвори, а в погледа й се четеше отчаяние.
— Не внимавах достатъчно! — каза тя, щом Нокс видя лежащия и окървавен Едуард Лу. Личеше си, че е в безсъзнание. До него беше разхвърляна изцапана с кръв тоалетна хартия, която Грейс бе използвала, за да го почисти и превърже. — Приятелят ти се събуди разярен — добави тя.
Нокс разбра. Данър все още седеше, облегнат на стената и заровил лице в дланите си. Спеше ли? Лу лежеше по гръб на пода, а главата му бе подпряна изправена на стената. Окървавената закачалка беше захвърлена на пода.
— Исусе Христе! Само допреди час той го защитаваше! — изуми се Нокс.
— Може да е в шок. Кой знае? Сега искаше да го убие.
— Мамка му!
— Еди е в безсъзнание. Ранен е много лошо — каза Грейс.
— Не, не, не… — измърмори, объркан, Нокс, прокарвайки пръсти през косата си.
— Еди… всичко е било негова идея — продължи тя. — На стола не е било издраскано 44, а инициалите LH — Лу Хао. През цялото време ни е насочвал към Лу.
Двамата си поговориха за няколко минути и Грейс му преразказа краткия разговор с братовчед си. Имаше повече въпроси обаче, отколкото отговори.
— Ще го измъкнем оттук — обеща Нокс и потупа вътрешния джоб на якето си. — Дискът с видеозаписа е в мен. С него ще можем да откупим свободата на Дулич. Трябва да се обадя на Козловски. Ако някой може да го уреди… — не довърши мисълта си той и добави: — Освен това купих сухи дрехи за всички ни. Тръгваме след пет минути.
Четиримата с Данър и Лу се преоблякоха в чисти дрехи и си сложиха бейзболни шапки. Нахлупиха шапката на Лу ниско, така че да скрият раната му. Очите му бяха отворени, но мозъкът му даваше заето и той не можеше да каже и дума. Задължително беше възможно най-скоро да получи медицинска помощ.