Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Тъкмо завинтваше обратно капака на подвижния панел в стената, когато чу стъпки по алеята отвън. Приближиха се и спряха пред вратата на стаята.
Нокс грабна чифт чорапи и набързо забърса мокрите следи от обувки по пода, които водеха към панела в стената. Въпреки всичко монголецът не трябваше да намери парите преди полицията. Ключалката изтрака от превъртащия се в нея ключ. Нокс отвори едно чекмедже на скрина и разбърка съдържанието му, така че да изглежда все едно бе тършувал из квартирата.
Вратата се отвори и дъждът нахлу в тясното помещение заедно с монголеца. Мъжът носеше нож, но щом влезе, го прибра в джоба си.
Нокс уви стегнато около лявата си ръка една тениска, която намери в чекмеджето.
— Знаеш ли защо съм тук? — попита Нокс на мандарински.
— Май искаш да преговаряме — предположи монголецът. — Обаче нямаш нищо, което да искам… Освен живота ти, разбира се. Него ще го прекратя, и то мъчително — завърши той.
— Имам Едуард Лу и сметките му — изстреля Нокс.
— Не ми се вярва.
— Мога да му звънна — увери го той.
— Защо ми е да плащам за нещо, което мога да си взема така или иначе? — попита монголецът.
— Защото не знаеш къде е — отвърна Нокс.
— О, да, но след малко ще знам. В противен случай ти ще си мъртъв. Каквото и да стане, мен все ме устройва. Ти си голям трън в задника, чужденецо. С радост ще се отърва от теб, щом така искаш — заплаши го той.
— Ще убиеш и него — каза Нокс.
Монголецът се засмя злобно и сви рамене.
— Но не и преди да си взел сметките му — допълни Нокс.
— Бил си по-малко глупав, отколкото си мислех, макар че очите ти не са дръпнати — подкачи го монголецът.
Нокс не каза нищо, когато другият съвсем спокойно и преднамерено бавно пристъпи, за да затвори и да заключи входната врата. Мъжът явно разбираше от стратегия и така и не се доближи до Нокс, а вместо това блокира единствения изход навън. Сега американецът трябваше да пристъпи към него, а това даваше на монголеца значително предимство.
Нокс отстъпи крачка назад, тъй като човек с ръста на противника му сигурно имаше доста голям обхват. Стаята изведнъж стана ужасно тясна.
— Имаме общи интереси — започна Нокс. — Ти искаш Лу мъртъв. Аз искам Лу извън страната, и то тази вечер, ако е възможно.
— Ти ми докара много проблеми — повиши глас монголецът.
— Преувеличаваш. Аз съм сам срещу всички.
Монголецът го изгледа недоверчиво.
— Сметките ти ме забавляват — каза той. — Последно при фризьорския салон преброих четирима, а петият е онзи, който влезе в болница заради глупавата ти размяна.
— Ти го вкара в болницата — отвърна Нокс. — Задължен съм ти за това.
— Тук съм — предизвика го монголецът.
Нокс реагира светкавично, парирайки с лявата си ръка острието, което проблесна пред него. Едрият мъжага беше извадил сгъваемия нож. Нокс го блъсна с рамо и го повали на земята. Ножът изсвистя край него и одраска бузата му. Успя да блокира втория удар, но острието поряза ръката му.
Последва меле от юмруци и ритници, сред които проблясваше острието на ножа. И двамата бяха силни противници — Нокс бе по-бърз и пъргав, но монголецът бе по-силен физически.
Нокс и преди се беше борил с такива мъже и при всеки удобен случай бе приемал предизвикателството да се бие с тях, но рядко му се случваше да бъде победен. Просто знаеше къде да стовари юмрука си, за да бъде ударът ефективен и да постигне успех. Монголецът би очаквал юмрук в челюстта — всички борци очакваха точно това и правеха всичко възможно, за да го предотвратят. Но ако удареше в такава масивна челюст, Нокс рискуваше да си счупи пръстите, а при това най-много да му счупеше няколко зъба. Стратегията му в този бой трябваше да бъде като при игра на шах: трябваше да се насочи към корема и слабините, да се опита да накара мъжа да смъкне ръцете си в защита, да открие челюстта му и да се опита да нанесе силен удар в гърдите и сърцето. Не можеш да спреш устремил се към теб камион, като му разбиеш предното стъкло или пък му спукаш гумите — трябва да спреш двигателя му.
Подобно на колегите си полицаи, монголецът също бе добре трениран борец, но Нокс имаше предимството да знае това. Противникът му беше и толкова едър, че сигурно имаше навика да размята хората наоколо като парцалени кукли…
Блокирайки изхода обаче, монголецът сам се беше затворил в капан — беше се заклещил между въжетата в ъгъла на ринга. Нокс максимално се възползва от това — забиваше юмруци, отскачаше ловко назад и се опитваше да го предизвика да се приближи към средата на стаята, където имаше повече пространство. Онзи отвърна с още няколко яростни замахвания на ножа, които доведоха до още две рани по ръцете на Нокс.