Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Нокс приседна на пода до вратата, облегна гръб на стената и въздъхна. Бореше се с желанието да разбие вратата с ритник и да се остави на бушуващия в него бяс. Трябваше да помисли…
Но не беше дошъл дотук, за да размишлява — беше дошъл заради Дани.
Изправи се и изрита вратата близо до бравата. Резето се счупи, а рамката се разкова от стената. При втория ритник вратата вече зееше отворена.
Трима от мъжете в стаята веднага скочиха на крака: двамата бяха вляво, до масата, а третият — в дъното. Вдясно имаше още един. Дани седеше на стол вдясно от Нокс, беше със завързани очи и с лепенка на устата. Изглеждаше силно изтощен, но беше жив.
Въодушевлението на Нокс от това, че беше намерил Данър, едва не му коства живота, когато мъжът вдясно извади нож.
Пътната чанта лежеше отворена на масата, а около нея бяха разпръснати пачки банкноти. Ръцете на единия от мъжете вляво все още бъркаха в нея. Нокс се насочи първо към него, като още на първата крачка сграбчи ръба на масата и я засили към човека с ножа. Той падна.
Нокс го удари силно по ръката и успя да избие ножа от пръстите му, докато се боричкаше със следващия от мъжете, който бе доста жилав, но май не носеше на бой. Мъжът обаче имаше доста силни и отсечени движения и освен това беше бърз. Изрита Нокс отстрани, точно в раната, и нозете на американеца се подкосиха.
Онзи с ножа се изправи, вече разоръжен, и Нокс изведнъж се оказа изправен срещу двама. След миг, когато и мъжът от стола скочи на крака, станаха трима.
Нокс тръгна да се изправя и с гръб избута масата към мъжа до стола. Чантата падна и парите се пръснаха по пода. Нокс удари жилавия в гърлото и мъжът се задави. Успя да парира удар от страна на този с ножа, завъртя се и също го цапардоса.
Вторият от мъжете бе по-умел в ръкопашния бой. Нокс умееше да се отбранява и постепенно накара мъжа да отстъпи назад, признавайки превъзходството му. В един миг онзи се опита да го ритне в десния глезен и вероятно щеше да го счупи, ако беше успял, но Нокс отскочи и ритникът потроши крака на масата.
Останалите удари се случиха твърде бързо: Нокс накара мъжа да отстъпи още крачка назад и го повали с ритник в бъбреците отляво и светкавичен юмрук в сърцето.
Мъжът се просна по гръб. Нокс долови за миг блясъка от острието на изпуснатия нож, отблъсна го настрана и се обърна, за да довърши падналия.
И тогава видя човека, който лежеше на пода и се превиваше от болка — същия, който само допреди миг бе седял спокойно на стола, наблюдавайки броенето на парите…
Това беше Едуард Лу.
26.
16:39 часа
квартал Хонгкао
Шанхай
Нокс се изправи над поваления Лу. Вдигна крак и бе готов да забие пета в гърдите му и да го рита, докато изпочупи всичките му кости. Смесицата от изненада и гняв понякога можеше да бъде пагубна. Едуард Лу бе едновременно заложник и похитител.
Лу изпусна ножа и поклати глава, сякаш всичко това се случваше само в кошмарите му.
— Ти? — възкликна Нокс. — Ах ти, боклук такъв!
— Трябва да ти обясня! — извика Лу, а гласът му трепереше, докато се мъчеше да се изправи и да застане колкото може по-далеч от Нокс.
— Дяволски си прав! Всички ще давате обяснения! — отвърна той и огледа пораженията, които бе нанесъл.
Приближи се към Данър.
— Хей, добре ли си? — попита.
Данър леко поклати глава.
Нокс вдигна ножа от пода и го приближи до лицето на Лу. Завърза ръцете на тримата мъже зад гърбовете им, използвайки връзките на обувките им, сетне запуши устите им с топки банкноти. Накара Лу да легне по лице и го пребърка за скрито оръжие.
Намери още два мобилни телефона в джоба му и ги взе. След това внимателно си проправи път до Данър и го освободи, като през цялото време не откъсна поглед от Едуард Лу. Сетне подаде ножа на Данър и извади собствения си, така че и двамата бяха въоръжени.