Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Картичката, запазихте ли…?
Тя поклати глава.
— Спомняте ли си откъде беше изпратена?
— Не. Помня само, че името ми напомни за нещо зелено и провинциално, помислих си, че той е добре.
Хари се изправи.
— Този Фауке откъде знае за мен? — поинтересува се тя.
— Ами… — Хари не знаеше как точно да се изрази, но тя го изпревари.
— Всички фронтоваци са чували името ми — пресилено се усмихна тя. — Жена, продала душата си на дявола в замяна на по-кратко наказание. Това ли си мислят?
— Не знам — Хари изпитваше потребност да излезе оттук. До оживения булевард имаше само три пресечки, а сякаш се намираха високо в планината, толкова бе тихо.
— Знаете ли, така и не видях трупа му — обади се тя. — На Даниел.
Тя се втренчи във въображаема точка пред себе си.
— Получих новогодишен поздрав от него по военен лекар, а три дена по-късно прочетох името му в списъка със загинали войници. Не го възприех като истина, отказах да повярвам, преди да са ми показали трупа. Затова ме заведоха до масовия гроб в Северния сектор, където изгаряха телата на умрелите. Слязох в гроба, спъвах се в мъртви тела, ходех от един обгорен труп към друг и се взирах в безжизнени изгорели очи. Но никой от тях не беше Даниел. Уверяваха ме, че е невъзможно да го позная, но аз упорствах, че грешат. После допуснаха, че е бил в някой от вече изпразнените гробове. Не знам, но така и не го видях.
Тя потръпна, когато Хари се изкашля.
— Благодаря за кафето, госпожо Юл.
Последва го в коридора. Закопчавайки палтото си до гардероба, не се стърпя и се опита да открие лицето й на някоя от снимките по стените, но напразно.
— Трябва ли да казваме на Евен за това? — тя отвори вратата.
Хари я погледна учудено.
— В смисъл нужно ли е той да знае, че сме си говорили за това? — побърза да прибави тя. — За войната и… за Даниел?
— Не и ако не желаете, разбира се.
— Ще забележи, че сте идвали. Не може ли просто да му кажем, че сте го чакали, но се е наложило да си тръгнете?
Погледът й го умоляваше, но имаше и още нещо.
Хари се сети какво е, чак когато вече се намираше на булеварда и отвори прозореца, за да поеме от освобождаващия, оглушителен шум от автомобили, който издуха тишината от главата му. Страх. Сигне Юл се боеше от нещо.
Седемдесета глава
Бернт Бранхауг леко почука с ножа по ръба на кристалната чаша, отмести стола си назад и допря салфетката до устните си, докато се изкашля. По устните му играеше тънка усмивчица, сякаш вече предвкусваше точките, които щеше да натрупа пред гостите си — полицейския началник Ане Стьорксен и съпруга й, Кюрт Майрик и жена му.
— Скъпи приятели и колеги.
С крайчеца на окото си мерна как жена му се усмихна притеснено към останалите, сякаш искаше да каже: Съжалявам, че се налага да изтърпим това, но не зависи от мен.
Тази вечер Бранхауг говори за приятелството и за колегиалността, за значението на лоялността и за това колко е важно да се мобилизират добрите сили като защита срещу пространството, което демокрацията винаги щяла да оставя на посредствеността, размиването на отговорността и некомпетентността на лидерско ниво. Човек, разбира се, не можел да очаква домакини и селяни, избрани за политици, да разбират сложността на ресорите, които са им поверени.
— Сама по себе си демокрацията е награда — Бранхауг бе заимствал тази формулировка, но си я присвои. — Това не означава, че демокрацията не ни коства нищо. Като превръщаме строителни работници във финансови министри…
През равни интервали от време той проверяваше дали шефката на полицията слуша и вмъкваше някоя забавна подробност за процеса на демократизация в отделни бивши колонии из Африка, където е бил посланик. Но речта, произнасяна вече няколко пъти пред друга публика, тази вечер не ангажираше мислите му. Днес те витаеха на съвсем друго място, както общо взето и през последните седмици: при Ракел Фауке.
Тя се превърна в негова мания и напоследък той понякога се замисляше дали не е по-добре да я забрави, понеже май стигаше твърде далеч заради нея. Той се замисли за маневрите през последните няколко дена. Ако Кюрт Майрик не беше шеф на ПСС, те никога нямаше да успеят.
Първо се наложи да отстрани Хари от картинката, от полезрението, от града, да го прати на място, където нито Ракел, нито който и да било друг може да се свърже с него.