![Тетрарх [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/9/tetrarh-bg-download.jpg)
Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
Юлия кимна сковано. Работниците й бяха приготвили въжен стол. Тя се покатери в него и двама миньори започнаха да я спускат в изкопа.
По принцип Юлия се чувстваше като у дома си в пещерите — харесваше влажната и тиха тъмнина. Само че сред ямата изпитваше нарастващо безпокойство. Усещаше водата, виеща се от другата страна на метала. Течният елемент приличаше на злонамерено създание, изчакващо най-мъчителен момент за нахлуването си. Юлия имаше навик да олицетворява силите на света и да им придава насочена към нея злонамереност.
Тогава тя го усети. Навсякъде имаше кристали, цяла жила недалеч под нея. Добри кристали. А сред или под тях имаше огромен кристал, пулсиращ като сърце. Той бе различен, той бе източникът на полето. Може би самата възлова точка.
Но ударите му не бяха постоянни. В решетъчния си модел Юлия го виждаше да редува слабо със силно излъчване, бавно с препърхващо. Сякаш огромният кристал (или възел) беше болен. Когато за пръв път го бе усетила на седмо ниво, допирът до него я бе изпълнил с екстаз. Тогава бе прекарала часове, заслушана в него. А сега изпитваше ужасна мъка, без да може да определи защо. По лицето й започнаха да се стичат сълзи.
— Издърпайте ме! — изхлипа тя.
Работниците я изтеглиха обратно.
— Какво има, перцепторе? — нетърпеливо попита Джал-Ниш. — Какво има?
— Кристалът!
— Не е там? Лиринксите и тези кристали ли са взели?
— Кристалът е тук. Добър кристал. Но възелът е болен… умира.
Рязкото раздвижване на Джал-Ниш Хлар едва не отмести маската му.
— Лиринксите са го увредили! Ето защо полето е толкова слабо. Онзи безполезен скрутатор…
Без дори да се доизкаже, той се затича към асансьора, размахал ръка.
— Продължавайте да копаете! — изкрещя през рамо перквизиторът. — Не спирайте, докато не достигнете кристалите. Тогава ме повикайте.
В кабинета на Флид нахлу красива млада помощничка.
— Перквизиторът идва насам, сър, и изглежда страшно ядосан.
— Благодаря ти, Пирси.
Жената изчезна.
— Най-добре се оттегли някъде, Иризис — добави скрутаторът. Въпросната побърза да излезе, а Флид възобнови работата си. След няма и минута Джал-Ниш влетя вътре.
— Този път некадърността ви стигна прекалено далеч, скрутаторе.
Ксервиш Флид повдигна глава.
— Бих желал да ви напомня, перквизитор Хлар, че аз съм ваш началник. В момента съставям доклад за вас.
— Аз вече изпратих своя, сър, и всеки момент очаквам отговора на Съвета. Когато той пристигне, няма да останете толкова самоуверен.
— Предполагам осъзнавате какво наказание ще последва, ако преценката ви се окаже неправилна.
— Няма да се окаже!
— Какъв е проблемът?
— Проблемът — процеди перквизиторът — е, че възловата точка угасва. До момента полето е изгубило почти половината си мощност.
— Излъчването му не е постоянно — отвърна скрутаторът. — Няма доказателства, че…
— Юлия е на друго мнение. Тя казва, че възловата точка умира. Вие сте позволили лиринксите да завземат мината, където те са нападнали самия източник на полето. Не сте успели да защитите най-важния елемент, скрутаторе. Тази крещяща небрежност ще донесе края както на вас, така и на лъжливата ви любовница.
— Не можем да защитаваме нещо, което не разбираме — каза Флид. — Ние дори не знаем как се образуват възловите точки и техните полета.
Друг секретар потропа на вратата, този път млад мъж, но не по-малко красив от Пирси.
— Да? — каза Джал-Ниш.
— Пристига скит, сър. От Съвета на скрутаторите. Да донеса ли съобщението?
— Най-сетне! — възкликна перквизиторът. — Не, сам ще отида до птичарника. Ще говорим отново, скрутаторе!
В кървясалото му око блестеше и кръвожадност.
Когато той се отдалечи, Флид повика Пирси.
— Би ли предала на майстор Иризис, че искам да говоря с нея в столовата? Спешно.
Девойката изтича.
Флид взе няколко документа от бюрото и ги прибра в кожената си торба. От сандъка си извади малка книжка. Накрая отвори вратата, огледа се и по заобиколен път пое към столовата.
Иризис вече го чакаше. Свела глава, тя отпиваше бавно от чашата си. Скрутаторът й се възхити отдалече. Тя не само имаше прекрасна фигура, а и бе изключително умела в работата си. Ако само не бе изгубила таланта си…