Грозните [bg]

— Което става по-бързо — протегна се Толи. Нямаше търпение да тръгне към руините.

Когато падна мрак, Толи и Крой се измъкнаха иззад водопада. По небето нямаше и следа от извънредните. Толи се съмняваше, че някой би дошъл да ги търси толкова далече. Четиридесет минути от града бързо каране със сърф беше голямо разстояние.

Дадоха знак на останалите, че пътят е чист и всички поеха нагоре по течението на реката към мястото, където един от завоите й се приближаваше най-много до руините. По време на дългото пътуване пеша четиримата грозни си помагаха, споделяйки тежестта на сърфовете и провизиите. Шай беше престанала да мрънка и мълчеше, намусена и махмурлия. Ходенето пеша очевидно не я затрудняваше. За последните две седмици не беше изгубила закалката от тежката физическа работа в Мъглата, а и благодарение на операцията имаше оформени нови красиви мускули. Въпреки това пак настоя да я върнат у дома, сякаш мисълта да се върне сама изобщо не й минаваше през ума.

Толи се запита какво ли наистина щяха да правят с нея. Даваше си сметка, че този въпрос няма прост отговор. Мади и Аз двайсет години безполезно бяха търсили лек. Но въпреки това не можеха да оставят Шай в такова състояние.

Независимо че щом се излекува, омразата й към Толи щеше да се върне с нова сила.

Кое беше по лошото: приятел с мозъчна аномалия, или такъв, който те ненавижда до смърт?

Стигнаха покрайнините на руините след полунощ и приземиха сърфовете при изоставената сграда, където Толи и Давид бяха пренощували.

Давид чакаше отвън.

Изглеждаше изтощен, а тъмните кръгове под очите му личаха дори на лунна светлина. Но въпреки това той взе в обятията си Толи щом тя слезе от сърфа, притисна я силно към себе си и тя облекчена отвърна на прегръдката му.

— Добре ли си? — прошепна тя и в същия момент се почувства ужасно глупаво. Какво би могъл да й отговори? — О, Давид, разбира се, че не си добре. Съжалявам, аз…

— Знам. — Той се отдръпна и й се усмихна.

Толи въздъхна с облекчение и стисна ръцете на Давид, сякаш да се увери, че наистина стои пред нея.

— Толкова ми липсваше — каза тя.

— И ти на мен. — Той я целуна.

— Вие двамата сте толкова сладки — намеси се Шай, разресвайки косата си с пръсти след ветровитото пътуване.

— Здрасти, Шай — уморено й се усмихна Давид. — Вие двете ми се виждате гладни.

— Само ако имаш нормална храна — отговори Шай.

— Боя се, че нямам. Само три вида инстантно къри.

Шай демонстративно изпъшка и се промъкна край него в порутената сграда. Той я проследи с поглед, но в очите му нямаше и следа от обожанието на Райд и Астрикс. Сякаш не забелязваше красотата й.

После се обърна.

— Най-после да извадим късмет.

Толи се взря в умореното му лице с издължени черти.