Грозните [bg]

Тримата замълчаха. Думите сами бяха изхвръкнали от устата й. Миг по-късно тя едва можеше да повярва, че е изрекла това.

— Толи… — Давид поклати глава. — Това е лудост.

— Не е лудост. Нали ви трябва доброволец. Някой, който преди да стане красив е дал съгласието си за лечение, независимо дали е експериментално, или не. Значи това е единственият начин.

— Не можеш просто така да се жертваш! — извика Давид.

Толи се обърна към Мади.

— Ти каза, че си деветдесет и девет процента сигурна в действието на хапчетата, нали?

— Да, но този рисков един процент може да те превърне в зеленчук, Толи.

— Един процент риск? Той е като свеж полъх в сравнение с това да проникнеш в „Извънредни ситуации“.

— Толи, престани — хвана я за раменете Давид. — Прекалено опасно е.

— Опасно ли? Давид, можеш да кръстосваш из „Града на новите красиви“ без никакъв проблем. Грозните го правят непрекъснато. Просто ме грабваш от общежитието и ме мяташ на сърфа. Ще тръгна с теб, точно както Шай го направи. После ще ме излекувате.

— Ами ако извънредните решат да изтрият спомените ти, както са направили с баща ми?

— Няма да го направят — намеси се Мади.

Давид изненадано погледна майка си.

— Те не си направиха труда да променят спомените на Шай и тя отлично си спомня Мъглата. Притеснявахме ги единствено аз и баща ти. Защото през близо половината си живот се опитвахме да открием причините за мозъчната аномалия и те се опасяваха, че няма да се откажем да търсим лечение дори като красиви.

— Мамо, Толи никъде няма да отиде! — извика Давид.

— Освен това — хладнокръвно продължи Мади, — д-р Кейбъл няма да направи нещо, с което да нарани Толи.

— Не говори за това, сякаш вече е решено!

Толи погледна Мади в очите. Жената кимна в отговор на немия й въпрос. Тя знаеше.

— Давид — прекъсна го Толи, — трябва да го направя.

— Защо?

— Заради Шай. Това е единственият начин Мади да я излекува. Нали така?

Мади кимна.

— Не си длъжна да спасяваш Шай — бавно и натъртено каза Давид. — И без това си направила достатъчно за нея. Последва я чак до Мъглата и я спаси от „Извънредни ситуации“.

— Да, доста направих за нея. — Толи си пое дълбоко въздух. — Аз съм причината тя да е в това състояние сега, красива и празноглава.

Давид поклати глава.

— Какви ги приказваш?

Тя се обърна към него и взе ръката му.

— Аз не дойдох в Мъглата само за да се убедя, че с Шай всичко е наред, Давид. Дойдох, за да я отведа обратно в града. — Тя въздъхна. — Дойдох, за да я предам.

Толи си беше представяла как споделя тайната си с Давид толкова много пъти, репетирайки думите наум почти всяка нощ, че сега почти не вярваше това да се случва наистина, а не е поредният кошмар, в който са изкопчили истината от нея. Но когато емоцията на момента я завладя, тя осъзна, че думите й гладко се леят.