Грозните [bg]

Шай пак сви рамене.

— Просто ми е кофти за Толи. Ако не й бях казала за Мъглата, сега тя щеше да е красива, вместо да живее в тая дупка. Но предполагам, че рано или късно все пак ще порасне. Тогава двете заедно ще се върнем.

— Явно не искаш сама да решиш.

— Какво да решавам? — Шай демонстративно извъртя очи нагоре, за да покаже колко досадно й е всичко това. Двете с Толи бяха водили този разговор неведнъж, докато Толи накрая не разбра, че няма как да убеди Шай в щетите, нанесени на мозъка й. Според Шай сегашното й поведение се дължеше единствено на нейното съзряване, на това, че е пораснала и е оставила всички неконтролирани емоции на грозните в миналото.

— Ти невинаги си мислела по този начин, Шай — каза Давид.

— Да, защото бях грозна.

Мади нежно се усмихна.

— Тези хапчета няма да променят външния ти вид. Те ще повлияят единствено на мозъка ти и ще премахнат действието на аномалията, причинена от д-р Кейбъл. После сама ще решиш как искаш да изглеждаш.

— Да реша сама ли? След като сте ми бръкнали в мозъка?

— Шай! — извика Толи, забравяйки обещанието си да мълчи. — Не ние сме тези, които ти бъркаме в мозъка!

— Толи — тихо се намеси Давид.

— Точно така, аз съм лудата! — Гласът на Шай възвърна тона си на вечно недоволство. — Вие сте нормалните, дето живеете в порутени сгради из покрайнините на един мъртъв град и бавно се превръщате в откачалки, когато можете да бъдете красиви. Добре тогава, аз съм лудата… Защото се опитвам да ви помогна.

Толи се облегна назад и скръсти ръце, оставяйки думите на Шай без отговор. Всеки път, когато водеха този разговор, той стигаше до една мъртва точка, в която истината изглеждаше доста объркана и май действително излизаше, че новите мъгляни са умопобърканите. Това й напомняше за първите дни в Мъглата, когато не можеше да прецени на чия страна е всъщност.

— Как мислиш да ни помогнеш, Шай? — спокойно попита Мади.

— Опитвам се да ви накарам да разберете.

— Също както направи, когато д-р Кейбъл те вкара в килията ми.

Шай присви очи и лицето й доби объркано изражение, сякаш спомените от подземния затвор някак не се вписваха в общата картина на нейния красив свят.

— Знам, че д-р Кейбъл постъпи ужасно с вас — каза тя. — Тия извънредни са пълни психари — само ги погледнете. Но това не значи, че цял живот трябва да бягате. Ето това искам да ви кажа. Преобразите ли се веднъж, извънредните няма да ви създават неприятности.

— Защо?

— Защото повече няма да създавате неприятности.

— И защо така?

— Защото ще бъдете щастливи! — Шай на няколко пъти бързо си пое въздух и възвърна обичайното си хладнокръвие. Усмихна се и красотата й грейна отново. — Като мен.

Мади прибра хапчетата от масата пред нея.

— Значи няма да ги изпиеш доброволно?