Грозните [bg]

— Защо тогава?

— Зарадвах се, когато се върнах тук, Толи. Чак тогава си дадох сметка каква лудост е бил целият живот в Мъглата.

— Ами ритането и хапането?

— Трябваха ми няколко дни, докато се укротя.

— Преди или след като стана красива?

Шай отново замълча. Толи се зачуди дали можеш да убедиш някого, че има мозъчна аномалия.

После извади джипиес навигатора от джоба си. Докато стигнат координатите на пещерата им оставаше още половин час. Погледна през рамо, но не видя никакви автолети зад тях, поне засега. Ако всеки от четирите сърфа беше поел в различна посока, извънредните трябваше доста да се потрудят тази нощ.

Толи се запита колко ли грозни са видели огнения надпис в „Града на новите красиви“, колко от тях знаеха какво е Мъглата и дали вече не измислят свои истории, за да си обяснят загадъчното послание. Може би двамата с Давид бяха създали една нова легенда с тази малка диверсия.

Когато стигнаха по-спокоен участък от реката, Шай се обади.

— Ей, Толи?

— Да?

— Защо искаш да те мразя?

— Не искам да ме мразиш, Шай — въздъхна Толи. — Или пък искам, кой знае. Предадох те и сега се чувствам ужасно заради това.

— Мъглата нямаше да съществува вечно, Толи. Независимо дали ти си ни предала, или не.

— Не съм ви предала — извика Толи. — Не и нарочно. А всичко това с Давид стана случайно. Не съм искала да те наранявам.

— Разбира се. Ти просто си объркана.

— Аз ли съм объркана? — изпъшка Толи. — Ти си тази, която е…

После се отказа. Как можеше Шай да не усеща, че е била напълно променена при операцията?! И че е получила не само красиво лице, но и… красив ум. Нищо друго не би могло да обясни тази внезапна и коренна промяна — да изостави приятелите си от Мъглата заради купони и горещ душ, също както беше направил Перис преди няколко месеца.

— Ти обичаш ли го? — попита Шай.

— Давид ли? Аз, ъ… може би.

— Колко сладко.

— Това не е сладко. То е истинско!

— Тогава защо се срамуваш?

— Аз не се… — заекна Толи. За момент загуби концентрация, задната част на сърфа заора във водата и ги обля със студен душ. Шай извика и се хвана още по-здраво. Толи стисна зъби и вдигна сърфа малко по-високо.

Когато най-накрая спря да се смее, Шай си пое въздух и каза:

— Значи мислиш, че аз съм обърканата.

— Виж какво, Шай, има едно нещо, за което съм съвсем наясно. Никога не съм искала да предам Мъглата. Изнудиха ме да отида там като шпионин, а изпращането на сигнала до извънредните стана неволно, честно ти казвам. Съжалявам, Шай. Съжалявам, че разбих мечтите ти. — Толи усети, че плаче, а вятърът отнася сълзите й. Около тях бързо се мяркаха дървета.

— Радвам се, че вие двамата се върнахте в цивилизацията — тихо каза Шай, притискайки се към нея. — И никак не съжалявам за онова, което се случи. Дано това поне малко те успокои.