Грозните [bg]

Толи затършува в раницата. Измъкна отвътре мултифункционалния си нож и го подаде на Мади, която издърпа късото острие и отряза парче от ръкава на гащеризона си. Когато асансьорът стигна покрива, плъзгащата врата се отвори само наполовина и спря с мъчително скърцане, достигайки до вдлъбнатината, която Толи беше направила, за да влязат. Промъкнаха се един по един през отвора и тичешком стигнаха до ръба на покрива.

Толи видя сърфовете на стотина метра от тях да кръжат над ограждението, откликвайки на сигнала на нейните противоударни гривни. Сега всички аларми вече бяха задействани и пищяха неистово около тях. Ако по някакво чудо извънредните още не бяха забелязали бягството им, то явно някой от оставените без контрол сърфове беше докачил мрежата.

Толи се заоглежда, търсейки Давид. Видя го да сплита крака след групата като в полусън. Тя го хвана за рамото.

— Толкова съжалявам.

Той кимна с глава. Не на нея, нито на нещо определено наоколо.

— Не зная какво да правя, Толи.

Тя взе ръката му.

— Трябва да се измъкнем. Това е единствената ни задача в момента. Върви след майка си.

Той я погледна в очите с диво изражение.

— Добре. — Опита се да каже още нещо, но думите бяха заглушени от режещ звук, сякаш огромен нокът дращеше върху метал. Някой напираше да освободи кръглия отвор за автолети от нанолепилото и целият покрив се тресеше.

Мади, която излезе последна от асансьора, беше огънала вратата му докрай с помощта на лоста. Гласът на асансьора повтаряше непрекъснато: „Повикване за асансьор.“

До покрива обаче водеха и други изходи. Мади се обърна към Давид:

— Залепи и тези капандури, за да не могат да излязат.

Погледът му се избистри за момент и той кимна.

— Ще прибера сърфовете — каза Толи и притича към края на покрива. Щом стигна ръба, се хвърли в празното пространство, надявайки се бънджи жилетката все още да има останал някакъв заряд.

След едно премятане вече тичаше долу. Сърфовете бяха прихванали сигнала от противоударните гривни и се носеха към нея.

— Толи! Внимавай!

Тя погледна през рамо при вика на Крой. От другата страна на двора към нея се носеше отряд извънредни, извирайки от отворена врата на нивото на земята. Тичаха със свръхчовешка скорост, скъсявайки разстоянието помежду им с дълги отсечени крачки.

Сърфовете я побутнаха с носове по прасците като кучета, готови за игра. Толи скочи отгоре, олюлявайки се, с по един крак върху всяка двойка сърфове. Зачуди се дали някой някога беше управлявал четири сърфа наведнъж. Но нямаше време много да размишлява, защото най-близкият от жестоките красиви беше едва на три крачки от нея.

Толи плесна с ръце и бързо се издигна във въздуха.

Агентът от „Извънредни ситуации“ скочи с поразителна мощ и пръстите на протегнатата му нагоре ръка пернаха носа на сърфовете. От удара те се разклатиха под краката на Толи. Беше все едно да стоиш върху трамплин, когато някой току-що е скочил от него. Другият извънреден я наблюдаваше от земята, очаквайки всеки момент да падне.