Златният бряг [bg]

Вече бях мислил върху това и като патриот го бях отхвърлил.

— На теб всичко ти е ясно — казах аз.

— Повечето неща са ми ясни. Но все още има някои, върху които работя, за да си ги изясня.

Той се облегна назад в стола си и довърши поредното геврече.

— Вече знаеш защо. Сега трябва да поговориш с мистър Мелзър. Той ще ти каже как.

Оставих да минат няколко секунди, след което осъзнах, че трябваше да попитам:

— Кой е мистър Мелзър?

— Той беше някога в противниковия лагер. Голяма клечка в СВП. Сега се занимава с частни консултации. Разбираш ли? И сега е забогатял от продаване тайните на врага. Той познава тези тъпаци лично. Разбираш ли? Когато го срещнах, беше твърде късно за мен. Но може би ще успее да направи необходимото за теб.

Замислих се за момент. Имаше, наистина, няколко ренегати, които продаваха пушки на индианците. Но никога не бих препоръчал някого от тях на клиентите си. Доколкото знаех, тези хора се занимаваха с някаква съмнителна дейност, злоупотребяваха с личните си познанства в СВП, вероятно дори подкупваха и изнудваха бившите си колеги. Клиентите им никога не знаеха и това беше част от сделката. Не, Джон Сатър, мистър Почтеност, никога не би препоръчал един ренегат от СВП на своите клиенти дори и да е законно. Нямаше да е етично.

Сигурно съм изглеждал раздвоен, разколебан или може би разочарован, защото Белароса каза:

— Мистър Мелзър ще ти гарантира от самото начало, че няма да те подведат под отговорност. Никакви обвинения в углавни престъпления, никакъв затвор.