Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Бил, Стантън Роджърс се обажда.
— Да, сър. Какво желаете?
— Искам да задържите Майк Слейд. Дръжте го под строг арест, докато не ви се обадя отново.
Полковникът недоумяваше:
— Майк Слейд?
— Искам да го задържите и да го изолирате. Вероятно е въоръжен и може да бъде опасен. Не му позволявайте да говори с когото и да било.
— Да, сър.
— Обадете ми се в Белия дом веднага, щом го хванете.
— Да, сър.
Два часа по-късно телефонът на Стантън Роджърс иззвъня. Той грабна бързо слушалката.
— Ало?
— Полковник Маккини се обажда, господин Роджърс.
— Хванахте ли Слейд?
— Не, сър. Възникна един проблем.
— Какъв проблем?
— Майк Слейд е изчезнал.
29
София, България
Събота, трети юли
В една малка невзрачна сграда на улица „Презвитер Козма“ №32 се провеждаше среща на членовете на Източния комитет. Около масата седяха влиятелни представители от Русия, Китай, Чехословакия, Пакистан, Индия и Малайзия.
Говореше председателят:
— Приветстваме нашите братя и сестри, които се присъединиха към Източния комитет днес. Щастлив съм да ви съобщя нашите извънредно важни новини. Сега всичко е на мястото си. Последният етап от нашия план е на път да се осъществи успешно. Датата е утре вечер, а мястото — резиденцията на американския посланик в Букурещ. Осигурили сме присъствието на международната преса и телевизията.
Мъжът с кодовото име Кали изненадано попита:
— Нима американската посланичка и двете й деца ще…
— Да, ще бъдат убити заедно с около стотина други американци. Всички напълно съзнаваме огромния риск и хаоса, който може да последва. Време е да гласуваме. — Той започна от отсрещния край на масата. — Брахма?
— Да.
— Вишну?
— Да.
— Ганеша?
— Да.
— Яма?
— Да.
— Индра?
— Да.
— Кришна?
— Да.
— Рама?
— Да.
— Кали?
— Да.
— Приема се единодушно — заяви председателят. — Дължим огромна благодарност на човека, който ни помогна изключително много, за да реализираме всичко това. — Той се обърна към присъстващия американец.
— За мен бе удоволствие — каза Майк Слейд.
Украсата по случай приема в чест на Четвърти юли долетя в Букурещ на един „Херкулес“ C-120 късно в събота следобед и директно бе откарана в правителствен склад на Съединените щати. Пратката съдържаше хиляда червени, бели и сини балона, опаковани в плоски кутии, три стоманени бутилки хелий, с който да се надуят балоните, двеста и петдесет ролки конфети, значки, увеселителни кречетала, десетина плакати и седемдесет малки американски флагчета. Всичко това бе разтоварено в склада в осем часа вечерта. Два часа по-късно пристигна джип с две бутилки кислород с щемпела на американската армия. Шофьорът ги свали и ги вкара вътре.
В един часа през нощта, когато в склада вече нямаше никого, пристигна Ейнджъл. Вратата беше отключена. Ейнджъл се приближи до бутилките, огледа ги внимателно и се захвана за работа. Първо изпразни две — трети от съдържанието на трите бутилки хелий. Останалото бе лесно.
Сутринта на Четвърти юли в резиденцията бе истински хаос. Миеха се подовете, бършеше се прахът от полилеите, почистваха се пътеките. Всяко кътче в сградата се отличаваше със специфичните си шумове. В единия край на залата за приеми се чукаше, тъй като там сковаваха подиум за оркестъра. В коридорите бръмчаха прахосмукачки, от кухнята се чуваше тракането на тенджери и тигани.
В четири часа следобед пред служебния вход на резиденцията спря камион на американската армия. Дежурният започна обичайната проверка:
— Какво карате?
— Разни неща за приема.
— Отворете да видя.
Патрулът прегледа камиона.
— Какво има в кутиите?
— Малко хелий, балони, знаменца и други подобни.
— Да видя.
След петнадесет минути камионът бе пропуснат да влезе. Вътре в двора един младши сержант и две войничета се захванаха да го разтоварват и да пренасят товара в голям склад отстрани на залата за приеми.