Осмият ден [bg]

Метростанцията на Кинг стрийт се намираше само на няколко преки. Когато стигна, той пъхна две еднодоларови банкноти в автомата, взе мотриса по синята линия и отиде до Рослин — група небостъргачи на брега на Потомак срещу Джорджтаун.

Мислеше си за нанотехнологията. Малкото, което знаеше, повече се дължеше на едно полузабравено радиопредаване, отколкото на получената от Дю информация. Беше го слушал в колата на път за Харпърс Фери заедно с Кейли.

Мамаду имаше право: основната идея бе създаване на машини, способни да функционират на атомно равнище. Така нещата можеха да се изграждат от начало до край. Вместо да се пробива скала, за да се добиват диаманти, те можеха да се произвеждат атом по атом — точно като в природата. На теория почти всичко можеше да се създаде — диамантена решетка или идеална роза — от материали като морска вода, въздух и пясък. И най-важното не бе какво могат да създават машините, а какво ще са в състояние да правят някой ден. Действайки на атомно равнище, те можеха да възстановят озоновия слой, да откриват и унищожават замърсителите във водоизточниците и още много други неща.

Мотрисата мина през Кристал Сити, Пентагон Сити, Пентагона. Дани се замисли за къщата на Крис Терио и конкретно за лавицата в кабинета му. Освен всички онези томове върху религията, той бе видял книги, чието място определено не беше там. Не си спомняше заглавията, но едното бе точно за протеинови компютри, а друго — за нанотехнология.

Следователно Терио се беше натъкнал на тази следа и бе научил достатъчно, за да се свърже с Пател. А какъв беше Пател? Технически директор на „Вери Смол Системс“. А какво бе ВСС? Според Реми Барзан това бе любимата рожба на Зебек. И гореше пари като че ли настъпваше свършекът на света.