![Осмият ден [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/2/osmiyat-den-bg-download.jpg)
Осмият ден [bg]
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Осмият ден [bg]». Краткое содержание книги:
“И в седмия ден си почина...” Битие 2:2
Роботи, помисли си Дани. Само че от ДНК. Което означаваше, че ще са живи. Малки Франкенщайновци.
Двамата му спътници слязоха в Солт Лейк Сити, а Дани продължаваше да чете. Запозна се с описанието на нещо хипотетично, наречено „практична мъгла“. Това била първична материя, мрежа от асемблери, способни да бъдат — буквално — всичко за всички. Програмирана да приеме формата и особеностите на къща, практичната мъгла можела да променя не само строежа и цвета си, но и самото си състояние — и да го прави по команда. С други думи, можела да е ту твърда като тухла, ту нематериална като въздух. Обитателят на такава къща с едно махване на ръка можел да минава през стени и при нужда да създава мебели с каквато форма и от какъвто материал пожелае.
Накратко, нанотехнологията обещаваше (или заплашваше) да направи света толкова богат на възможности, толкова гъвкав, че дори най-обикновените дейности ще са своего рода вълшебство.
След като отново излетяха, Дани изпи един джин с тоник и продължи да чете. Но не без усилие. Някои статии бяха дълги над петдесет страници, и бяха напълно непонятни за него и той често губеше нишката.
И все пак, когато започнаха да се спускат към Сан Франциско, знаеше достатъчно за нанотехнологията, за да е наясно, че е важна, противоречива — и засега главно теоретична. Тя обаче беше толкова обещаваща, че за нея се харчеха много пари, при това от големи имена. Хюлет Пакард, Ай Би Ем — такива компании. По време на Клинтъновото правителство държавата бе дала голям тласък на тази област и беше удвоила инвестициите до половин милиард долара.
Националният научно-технически съвет аргументираше увеличеното финансиране по следния начин:
Нанотехнологията може да повлияе върху производството на абсолютно всичко — от автомобили, гуми и компютърни вериги до модерни лекарства и тъканни заместители — и да доведе до изобретяването на невъобразими неща… Очаква се през XXI в. въздействието на нанотехнологията върху здравето, благосъстоянието и безопасността на световното население да е почти също толкова голямо, колкото на антибиотиците, интегралните вериги и изкуствените полимери през XX в.
Което означаваше нещо. Изглежда всички бяха единодушни, че за повечето приложения на нанотехнологията ще може да се мисли най-малко след десетина години. Някои изобретения (ваксини и други подобни) може би щяха да се появят по-скоро и имаше напредък в създаването на нанотранзистор. Това обещаваше да доведе до поврат в микроелектрониката и позволяваше производство на невъобразимо миниатюрни интегрални вериги, неща, които можеха да работят при стайна температура, нямаше да са чувствителни към прах и замърсители като силиций и други материали.
До този момент обаче най-големите пробиви изглежда бяха в салонните трикове. Един учен създал нанокитара, друг направил миниатюрни пинсети, с които можело да се хващат отделни молекули. Имаше молекулярен ключ и „квантова ограда“. Тези скромни успехи бяха коствали огромни усилия от страна на екипи от гении. Много учени продължаваха да вярват, че техническите пречки за произвеждане на асемблери с работни „ръце“, способни да манипулират материята на атомно равнище, са непреодолими.
Това бе основният аргумент на антидрекслъровата позиция: устройствата, необходими, за да проработи нанотехнологията, трябваше да бъдат измислени от компютърни специалисти (в по-голямата си част), но самото им създаване оставаше за биохимиците, микробиолозите и молекулярните инженери, повечето от които нямаха представа как да го постигнат.
Например господстваше мнението, че асемблерите ще използват за суровина въздух, вода и пръст. Тези материали щяха да се разградят на молекулярно равнище и да се сглобят според посочените изисквания. Но с каква енергия щяха да работят асемблерите? Слънчева ли? Може би. Само че дори да се използваше слънчева енергия, процесът на разграждане и сглобяване на молекули определено щеше да генерира топлина — при това навярно в огромно количество. Какво щяха да я правят?