![Осмият ден [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/2/osmiyat-den-bg-download.jpg)
Осмият ден [bg]
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Осмият ден [bg]». Краткое содержание книги:
“И в седмия ден си почина...” Битие 2:2
Петък
5 октомври, 19:00
ТВОРБИ НА ДАНИЪЛ КРЕЙ
Обявата изглеждаше страхотно — Лавиния се бе справила отлично. Но, господи! Откриването! Как щеше да се приготви? И с какво?
Накрая отсреща му отговори истински човек и Дани активира картата. След като отклони предложение за „кредитна застраховка“, той затвори, отлепи лепенката от гърба на картата и се върна в стаята си, защото кредитната карта му напомни за пари, а парите му напомниха за…
Гардеробът в неговата стая. Един от онези гардероби от 20-те години на XX в., които побираха само три ризи, два панталона, колан, вратовръзка и сако. Осъзнал необходимостта от повече гардеробно пространство, бащата на Дани бе предприел едно от първите си начинания за усъвършенстване на дома. Това беше квадратна кутия на гърба на гардероба, широка осемдесет сантиметра. В детството му бе служила за хранилище на различните страсти. По едно или друго време Дани беше пазил вътре играчки от „Междузвездни войни“, игри Нинтендо, хокейни наколенки, неопренов водолазен костюм и плавници. Но това бе само в горното отделение. Самият Дани беше направил своя „рационализация“ — двойно дъно, дълбоко около два и половина сантиметра. В това скривалище пазеше броеве на „Плейбой“ и „Пентхауз“, пакети „Марлборо“ и от време на време пластмасови кутии от сандвичи, пълни с марихуана.
Но скривалището не бе предназначено само за преходни увлечения. В него братята бяха крили тайните си спестявания. Целта: да си купят състезателен кон, и по-конкретно арабски. И то не какъв да е, а жребец. И не какъв да е жребец — трябваше да е… черен.
Зад тази идея стоеше известният с мимолетните си въодушевления Кевин, но това нямаше значение. И тримата месеци наред упорито бяха преследвали тази мечта. В началото с по петнадесет долара седмично, спечелени от косене на морави и дребни, останали от пазаруване. Ограничените размери на скривалището налагаха монетите да се обръщат в банкноти. Дани го бе правил всяка седмица. И после — през седмица. След това — през месец… или през няколко месеца.
Накрая Кев преброи спестеното и съобщи, че ще им трябват около триста години, за да спестят достатъчно, за да си купят (вече му бяха дали име) Янки Паша. Затова парите останаха където си бяха в очакване на момента, в който братята ще се разберат за какво да ги похарчат. Което така и не се случи.
Дани клекна, бръкна в скованата от баща му кутия и извади фалшивото дъно. Събра всички банкноти и когато ги преброи, установи, че възлизат на сто осемдесет и два долара.
Като „джобни пари“ пачката в най-добрия случай беше неудобна за носене, защото нямаше да му позволи да затвори портфейла си. Той отиде в кухнята, намери ластиче в „чекмеджето за дреболии“ до печката и сгъна парите на дебел цилиндър. Пъхна ги в джоба си и изпъшка, когато видя, че прилича на извратен тип.
Нищо не можеше да направи. Дани обиколи къщата, помисли си дали да не спи на голямото легло в спалнята на родителите си, но когато влезе в стаята, му се стори нередно. Въпреки че собственият му креват бе къс и тесен, таванската стаичка беше негово убежище в детството и юношеството му. И сега нямаше да е по-различно.
Птиците го събудиха в шест. Майка му ги хранеше и дори плащаше на едно съседско хлапе да ги „държи във форма“, докато я няма. Бодливата зеленика пред прозореца му сякаш бе подслонила цяло ято. Той слезе долу и си направи кафе, после седна до прозореца към градината и започна да драска в един от тефтерите на баща си.
Искаше да се обади на някого — особено на Кейли. Или на братята си. Или на родителите си. Но не. Така само щеше да ги изложи на опасност и нищо нямаше да спечели — освен утеха. А не беше такъв егоист. Освен това не бе готов да се изправи пред онова студено дакотско изражение, изписващо се на лицето на Кейли, когато беше ядосана на някого или се чувстваше измамена. По-добре — по-безопасно — бе да остави Зебек да си мисли, че са скъсали (което — ако не станеше чудо — си беше вярно).
Тефтерът вече бе покрит с черти и точици. Дани се замисли за миг, после написа:
1) Дю
2) Случаят с Пател
Той вдигна телефонната слушалка и набра номер, който знаеше наизуст — „Фелнър Асошиейтс“. Когато се включи централата, набра вътрешния на Мамаду.
Тих глас разсеяно отговори:
— Боасо.
— Дю? Обажда се…
Щрак.
Дани озадачено зяпна телефона. Отново набра. Включи се телефонен секретар. „Може да не е сам“ — помисли си той и си наля втора чаша кафе. По-късно щеше да потърси Дю в апартамента му.