Осмият ден [bg]

„Господи!“ Кога ги бяха поставили?

Той поклати глава и зачака пулсът му да се успокои. След пенсионирането си баща му бе станал горещ последовател на движението „направи си сам“. Дани си отключи и влезе, благодарен, че старецът още не е инсталирал алармена система.

Включи климатика в кухнята и си взе бира от хладилника. Безшумно обиколи къщата, отиде в банята на втория етаж и се съблече. Дълго стоя под горещата вода и остави водните струи да шибат гърба и раменете му, вдигнал лице нагоре със затворени очи. „Животът е прекрасен“ — би си помислил той, ако не бе изпитал и обратното.

Когато горещата вода свърши, Дани уви дебела хавлия на кръста си и се запъти към някогашната си стая на третия етаж. Както подобаваше на най-малкия син, това беше най-малката спалня в къщата — таванско помещение с наклонени стени и много капандури.

Между две от тях имаше гардероб с дрехи, които не бе носил от години, но майка му ги държеше изпрани — очевидно за дни като този. Той остави кърпата да се свлече на пода, избра си чифт дънки и червено горнище на анцуг, бельо и чорапи и се облече, наслаждавайки се на чистите дрехи.

Стаята беше такава, каквато я бе оставил: грубовати дървени мебели, плакат на рок група на едната стена и „ранен Крей“ на другата. На малката етажерка в ъгъла имаше колекция от прашни купи от футболни шампионати и плочка, ознаменуваща второто му място в лекоатлетическия турнир в Уудбридж.

На бюрото се бе събрала купчинка писма — не особено спешни съобщения, които все още се получаваха на адреса на родителите му. Майка му ги събираше и когато през няколко седмици се отбиваше, той ги преглеждаше. Винаги бяха едни и същи: инициативи на възпитаници на неговия колеж, каталози и оферти за кредитни карти — с други думи, обичайните боклуци, само че този път имаше и един плик, който веднага привлече вниманието му. И нямаше нужда да го отваря, за да знае какво съдържа: твърдостта и тежестта му, наред с предписанието да не се препраща, показваше, че е кредитна карта.

Оказа се „Виза“, може би първата сметка, която бе имал. Заради лихвата беше възнамерявал да я закрие, но след като автоматично я бяха подновили, Дани се зарадва. Тя бе валидна до 2004 г. и имаше лимит десет хиляди долара, което в момента я правеше божи дар.

В придружаващото я писмо се посочваше, че трябва да я активира от домашния си телефонен номер — в този случай очевидно от телефона в дома на родителите му. Затова се затътри по коридора до някогашната стая на Кев и набра номера. Докато чакаше да го свържат, прегледа останалите писма. Няколко картички от художествени галерии (изглежда никога не осъвременяваха списъците си с адреси), включително от „Ниън“. Отпред имаше снимка на „Гора и дървета“. Текстът на гърба гласеше: