![Осмият ден [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/2/osmiyat-den-bg-download.jpg)
Осмият ден [bg]
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Осмият ден [bg]». Краткое содержание книги:
“И в седмия ден си почина...” Битие 2:2
— Да.
На Дани му се прииска да го удари, но също като глупака пред него и той имаше по-важна задача — да си отиде у дома. За предпочитане — без ръцете му да са закопчани с белезници за колана. Затова преглътна гордостта си.
— Съжалявам, но… какво ме съветвате да направя? Как да се прибера в Щатите? — Хрумна му да прибави „За да мога да ви плащам заплатата“, но успя да се сдържи.
Възпитаникът на Принстън раздразнително го погледна и развъртя капачката на писалката си „Монблан“.
— Казвате, че сте изгубил паспорта си…
— Казах, че ми го откраднаха.
— Точно така. Бил е „откраднат“. Кога?
— Преди три дни.
— И къде се случи това?
— В Догубеязит.
— Къде?
— В Догубеязит.
Дипломатът записа името и вдигна поглед.
— Ами багажът ви?
— Багажът ми ли?
— Да. Дрехите и вещите ви. Куфарите.
— Имах само раница — отвърна Дани. — Не знам какво е станало с нея.
— Ами парите ви? — попита консулът.
Дани поклати глава.
— Взеха ми и портфейла.
— Значи нямате дори шофьорска книжка?
Дани кимна.
— Да. Нито дрехи. Нито пари и каквито и да е документи. Нищо. Нищичко.
Презрително подсмихване.
— Какво казаха в полицията?
— Каква полиция? — учуди се Дани.
— Когато съобщихте за нападението.
— Не съм съобщавал.
— Защо?
Дани сви рамене.
— Бях объркан.
Дипломатът остави писалката и се отпусна назад. После сключи длани в скута си и прониза Дани с хладен поглед, вече убеден, че нещо… не е наред. Погледна часовника на стената — дванадесет и двадесет и шест — въздъхна и побутна някакъв формуляр към него.
— Попълнете го — каза консулът. — Ще се обадим да направим някои проверки — за ваша сметка — и ще ви издадем временен паспорт. Ще ви уредя еднопосочен билет до Вашингтон…
— Благодаря ви.
Мъжът изсумтя.
— Не ми благодарете. Ще е адски скъпо. Не съм ви туристически агент, пък и няма предварителна резервация. Ще получите каквото има. И ще трябва да ни върнете парите до трийсет дни. В противен случай ще прибегнем до съдебни мерки и средствата ви ще бъдат блокирани. — Язвителна усмивка придружи хрумналата му мисъл. — Изобщо имате ли работа?
Дани отвърна на усмивката в същия дух.
— Не. Аз съм творец.
След три часа имаше чисто нов паспорт и малък плик с четири двадесетдоларови банкноти и еднопосочен билет за „Дълес“. Той подписа документ, че е съгласен да върне на хазната на Съединените щати 1751.40 долара. На снимката в паспорта — под многоцветните орли и стрелки — изглеждаше изтощен, като модел в реклама на Калвин Клайн от разцвета на готик модата.
Пренощува в хотел „Спар“, което му струва осем долара и двадесет и пет цента. Скромен, но чист, хотелът беше нещо като чистилище — нито рай, нито ад, а по средата. Отпуснат по гръб на твърдото тясно легло, Дани лежеше в мрака, вперил очи в тавана, и си мислеше за кръвопролитието от предишния ден. Или беше онзи ден? Без вестници и телевизия — и без задължения (освен необходимостта да оцелее) — времето започваше да му се изплъзва. Променяше се и самият той, остаряваше в някои отношения. Усещаше го.
Лайла и Барзан. Перачката. Кучетата. Пръскащата се глава на войника. Спомни си за пистолета. Нарочно го бе оставил до трупа на Реми Барзан, сякаш му връщаше взета назаем книга.
Накрая заспа.
На сутринта взе такси до летището, където в продължение на половин час отговаря на въпроси на пропуска. Това не го изненада. Имаше еднопосочен билет и не носеше багаж. Дрехите му очевидно не бяха негови, панталоните бяха прекалено къси, фланелката беше… турска. Косата му се намираше в особено състояние — прекалено къса за вчесване, прекалено дълга за отмятане с пръсти. После идваха синините и драскотините. Зъбът.
Ако бе полицай, щеше да се арестува.
Макар че в самолета имаше достатъчно свободни места, от посолството не си бяха направили труда да му запазят място до пътеката или до прозорец, затова се озова между осемгодишно момченце и забрадена жена. Едва беше седнал, когато жената повика стюардесата, размени няколко думи с нея и Дани скоро разполагаше с три седалки само за него.
Което го остави с мислите му — този път не за Барзан, а за Кейли. Какво трябваше да направи? Какво можеше да направи? Хрумна му, че може просто да се появи в апартамента с оскърбен и злощастен вид. Но не — патосът нямаше да помогне, нито цветята. За да си върне Кейли, щеше да му се наложи да води цяла кампания. Да я подложи на обсада и дори тогава резултатът бе… неясен.