Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Отначало не бях сигурен, мислех си, че съм умрял и съм отишъл в рая.
— Какво? Ти, в рая? Старият атеист сега вярва в рая? — вдигна вежди Филип.
Той погледна Филип, усмихна се и поклати глава:
— Толкова неща се промениха.
— Не ми казвай, че си открил Господ.
Бродбент завъртя глава и потупа сина си по рамото. Направи го с неприкрита нежност:
— Радвам се, че те виждам, синко.
После се обърна към Върнън:
— И теб, Върнън. — Огледа се, местейки сините си очи от един към друг. — Том, Върнън, Филип, Борабей — аз съм изумен. Направихте го. Открихте ме. Храната и водата ми бяха на свършване. Щях да издържа не повече от ден-два. Вие ми дадохте втори шанс. Не съм го заслужил, но го приемам. Премислих доста в тази тъмна гробница…
Той вдигна очи нагоре, към пурпурното море от планини и златното небе, и пое дълбоко въздух.
— Добре ли си? — попита Върнън.
— Ако имаш предвид рака, сигурен съм, че продължава да си е в мен — просто още не съм ритнал камбаната. Остава ми някой и друг месец. Проклетникът, влязъл ми е в мозъка — досега не съм ви го казвал. Но дотук добре: чувствам се страхотно. — Той се огледа — Хайде да се разкарваме оттук.
Том каза:
— За съжаление, това не е чак толкова просто.
— Как така?
Том погледна братята си:
— Имаме проблем и той се казва Хаузър.
— Хаузър! — Бродбент беше шокиран.
Том кимна и разказа на баща им всички подробности за тяхното пътуване.
— Хаузър! — повтори Бродбент, гледайки към Филип. — Вие сте се обединили с това копеле?
— Съжалявам — каза Филип. — Предполагах…
— Предполагаше, че той знае накъде съм тръгнал. Грешката е моя: трябваше да предвидя тази възможност. Хаузър е безмилостен садист, веднъж почти уби едно момиче. Най-голямата грешка в живота ми е, че съм го взел за партньор. — Той се отпусна на скалата и поклати глава — Не мога да повярвам на какви рискове сте се изложили тук. Господи, каква грешка направих. Всъщност, последната измежду многото.
— Ти си ни баща — прекъсна го Борабей.
Бродбент изсумтя:
— Какъв баща само! Да ви подложа на такова нелепо изпитание. Навремето идеята ми изглеждаше добра. Не мога да разбера как изобщо ми е хрумнало. Що за глупаво и лекомислено копеле съм бил!
— Е, и ние не сме били точно „Тримата Ми Сина“ — каза Филип.
— Четирима сина — поправи го Борабей.
— А може би има и други? — попита Върнън, вдигайки вежди.
Бродбент поклати глава.
— Не и доколкото на мен ми е известно. Четирима прекрасни сина, ако ми е стигал мозъкът да го осъзная. — Той спря сините си очи върху Върнън. — С изключение на тази брада, Върнън. Исусе Христе, кога ще вземеш да подстрижеш всичките тези косми? Изглеждаш като арабски молла.
— Ти самият не си кой знае колко изрядно подстриган и избръснат — ухили се Върнън.
Бродбент махна с ръка и се засмя:
— Забрави какво казах. Старите навици са упорито нещо. Остави си проклетата брада.
Настъпи неловка тишина. Слънцето се издигаше високо над планините, а светлината от златна бе станала бяла. Над главите им изпърха рояк птици и с плавни движения се стопи в далечината.
Том се обърна към Борабей:
— Трябва да обмислим плана си за спасение.
— Да, братко. Вече мисля за това. Ще почакаме тук, докато се мръкне. После ще тръгнем обратно. — Той погледна към ясното небе. — Тази вечер ще вали, ще имаме прикритие.
— И какво стана с Хаузър? — попита Бродбент.
— Търси гробница в Белия град. Не си е и помислял да погледне в скалите. Мисля, че му се изплъзнахме. Той не знае, че сме тук.
Бродбент се огледа.
— Не носите ли някаква храна с вас за всеки случай? Онова, което ми бяха оставили в гробницата, не беше много подходящо като за път.
Борабей извади храна от раницата си и започна да я разопакова. Бродбент направи няколко колебливи крачки и спря:
— Пресни плодове… Мили боже! — Той взе едно манго и го захапа. От устата му потече сок и няколко капки капнаха върху ризата — Божествено е! — Той натъпка устата си и си взе второ, след което продължи с малко пушено филе от гущер.
— Борабей, можеш да отвориш ресторант.
Том гледаше баща си. Все още не можеше да повярва, че е жив. Имаше нещо нереално в това. Беше се променило всичко и нищо.
Бродбент завърши с яденето и се облегна на каменната стена, вперил поглед към планините.
— Татко — обърна се към него Филип, — ако нямаш нищо против, би ли ни разказал какво ти се случи в гробницата?
— Филип, ще ви разкажа всичко. Първо имаше голямо погребение — сигурно Борабей ви е разказал за него. Помолих Ках да ми даде напитка, която да ме изпрати в отвъдното. Следващото, което си спомням е, че се събудих. Бях черен като катран. Като убеден атеист, винаги съм вярвал, че смъртта е краят на мисленето. Така беше. Но аз бях тук и мислех, съзнавах, дори си помислих, че вече съм мъртъв. Никога не съм бил по-уплашен през живота си. А после, когато започнах да опипвам около себе си в тъмното, изпаднах в пълна паника и си помислих: „Не само съм мъртъв, но и съм в ада.“